"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше  бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едно е самия въздух. Трудно му бе да попие тези нови възприятия.
"Не може да съм умрял, това е невъзможно, няма как да ми се е случило".
-Ако ти кажа, че ти наистина си мъртъв, ще ти олекне ли поне малко? - чу някакъв глас, сякаш собственото му подсъзнание му говореше. Озърна се наоколо за да разбере от къде идва и накрая го видя- незнайно откъде се беше появил строен мъж, с продълговато лице, облечен изцяло в бял костюм, с бял каскет, сливащ се максимално с околната среда. Единственото отличаващо се нещо на този фон бе неговата коза брадичка.
-Кой си ти? Къде съм?- каза той, невярващ, че тук в този странен свят има друго живо същество освен него.
-В случая не мисля, че е важно кой съм аз, Дейвид. Вторият ти въпрос обаче заслужава да му обърнем внимание. Ти се намираш на кръстопът, сега е важно какъв избор ще направиш, от него зависи каква ще е следващата ти дестинация. Ти си грешен човек Дейвид, или поне беше. Приживе твоите безчинства нямаха край, нарани ужасно много хора, без капка съвест отнемаше животи, които не ти принадлежаха. Сега имаш възможността да промениш всичко това. Зад теб има две врати.- както изневиделица се беше появил мъжът с белия костюм, така зад Дейвид се бяха появили тези врати.- Ако преминеш през лявата врата, ти ще получиш всичко, което някога си мечтал, докато беше жив- пари, власт, жени. Ако избереш дясната, ще получиш изкуплението божие заради всичките злини, които си направил на Земята.
Дейвид беше абсорбирал всяка една дума, казана от мъжа. За момент се замисли: "Няма какво да се чудя, лявата врата е моята врата, цял живот се мъчих да постигна тези цели, а сега ми се отдава възможност да ги постигна само с един избор. Това се нарича страшен късмет. За какво по дяволите ми е притрябвало да си изкупвам греховете, най-малкото не съм вярващ, а пък и онези нещастници си получиха заслуженото".
- Да разбирам ли, че вече си готов с избора си?
-Готов съм, мисля да премина през лявата врата.
-Твоя воля.
Дейвид тръгна да се насочва към лявата врата. През това време мъжът с белия костюм каза, почти като шепот:
-Твоите поданици все още не искат опрощението ти, татко. - каза той, поглеждайки нагоре със зелените си очи, усмихвайки се лукаво.