Жана (Жана Няма)
3 7
5 июл. 2005 г., 22:34

изневяра 

  Проза
2314 0 2
5 мин за четене

Беше една спокойна и прекрасна вечер, свърших работа по - рано и реших да изненадам приятеля ми в апартамента му. Накупих разни продукти, за да направя една прекрасна вечеря, имах прекрасна новина за него - носех в себе си неговото дете, дете, което той отдавна искаше ...Стигнах до вратата, но когато посегнах да вкарам ключа в ключалката, нещо ме прободе в сърцето, сякаш беше предупреждение за някоя трагедия, но не обърнах внимание, новината която му носех беше толкова хубава. Качих се по стълбите и отворих вратата в хола, нямаше никого, отидох до спалнята, в този момент в който отворих вратата светът спря за мен. Той спеше ,а до него лежеше най-добрата ми приятелка. Не можех да повярвам на очите си, хората които обичах ме предадоха ...Очите ми бяха пълни със сълзи, на излизане бутнах наша обща снимка, падайки на земята тя се счупи на две, скъсах снимката на хиляди парченца и трагнах без посока, не знаех къде да отида, не знаех какво да правя  животът ми беше съсипан, а в мен растеше един живот ..Горкото то нямаше вина за нищо..Прибрах се в нас, опаковах си багажа и тръгнах към един мой братовчед, който живееше в София. Когато пристигнах, той ме чакаше на гарата, когато го видях се хвърлих в преградките му и заплаках като някое малко дете, на което му бяха взели играчката. Болката от предателството, беше неуписуема. Настаних се в неговия апартамент докато намеря къде да живея, докато моето малко детенце се роди ...Братовчед ми се грижише за мен, изкарваше ме на ресторанти, водеше ме на кино, опитваше се да ми върне усмивката на лицето ми, но каквото и да правеше беше невъзможно..Когато дойде момента да раждам Максим, така се казваше, братовчед ми се погрижи нищо да не ми липсва, накупи хиляди неща за бебето, сякаш то бе негово..И така аз родих прекрасно момченце, кръстих го Масимо. Братовчед ми Максим не ми позволи да се преместя, искаше аз и Масимо да живеем с него, за да може да ми помага за отглеждането на детето, аз приех. След като Масимо навърши 3 годинки с Максим решихме да се върна в моя роден град..Колко ми липсваше само. И така аз, Максим и Масимо вече пътувахме към вкъщи в моя роден град. Тъй като майка ми работеше на центъра на града, решихме да я изненадаме на работата и.....Слизайки на центъра го видях, да, това беше той - бащата на моето дете, но той не го знаеше и нямаше да го разбере, дори и Бог да ме накаже. Не заслужаваше да знае, че синът ми Масимо е негово дете. Погледите ни се срещнаха, седях и го гледах с пренебрежение ...Той беше мъртъв за мен, както и онази предателка, която ми се пишеше за най-добра приятелка.. Настанихме се в хотел, тъй като не исках да притеснявам родителите ми. Вечерта излязохме на вечеря, за да отпразнуваме моето завращане .. Максим трябваше да се връща рано сутринта към София, за това ми каза да остана колкото искам, все пак от три години не се бях връщала в родния си град , а когато реша да се прибера в София ще дойде да ме вземе. И така, аз бях с малкия в едната виличка, която наехме ,а в другата бяха 4-мата ми бодигарда, които ме пазеха денонощно. Намерих детегледачка за Масимо, за да мога аз да си върша и работата. Денем работех, а ношем плачех на терасата с глас, тъгата се беше настанила отново в душата ми ...Не знаех какво да правя..И един ден телефона ми звънна, беше майка му, искаше да поговорим. Аз я обичах като родна майка и не можех да и откажа, за това се уговорихме да дойде във вилата. Когато тя дойде, седнахме на терасата с изглед кам морето и тя ме попита направо: Масимо е мой внук, нали?Господи, не очаквах да ми зададе този въпрос, не знаех дали да и кажа истината или да я излъжа, но знаех, че на нея можех да се доверя, тя нямаше да ме предаде като сина си. Аз и отговорих -Да, той е твой внук ...а тя, милата се разплака, започна да ми се извинява заради сина си, че не съм заслужила това, че той все още ме обичал и че откакто аз съм заминала, животът му станал ад..Не знаех какво да й кажа ...А маминка, така ще я нарека ме помоли да си помисля, дали ще му дам още един шанс да бъдем заедно тримата със нашия син, тя знаеше, че аз все още го обичах, не можех и да го скрия от нея ...Вечерта не можех да заспя и реших да се поразходя на плажа ..Носех се на плажа сякаш някой ме бута ..озовах се на нашето място. Да, там за първи път се целунахме и там за последно правехме любов преди той да ми изневери....Седях с часове и изведнъж се появи той - моят предател, който обичах с цялото си същество, падна пред мен на колене и започна да ме умолява за прошка. Седях вцепенена, не знаех какво да направя, бях раздвоена. Едната част от мен искаше да го прегърна, да го целуна, но другата искаше да избягам. Пред мен като на кино виждах всички хубави, дори и лоши моменти, които сме прекарвали заедно, а той продължаваше да ме моли ...Протегнах ръце към него, казах му да се изправи ...Погледнах го в очите, но този път не го гледах с омраза и пренебрежение ..Той беше безпомощен ....Целунах, го казах му, че му прощавам, но никога няма да мога да забравя неговото предателство... Разказах му какво съм преживяла след като ме е наранил, а най-накрая му признах, че детето, което той е мислил, че е на Максим, всъщност е негово .. Не знаете каква болка изпита като чу тези думи ...Изпрати ме до вилата без да каже и една дума, но така сякаш бе по-добре. Сутринта храних Масимо, когато Максим ми се обади и ме попита дали сам готова да се върна отново във София, а аз му отговорих, че съм приготвила всичко и че го чакам ...Сбогувах се с Майка ми и Баща ми, оставаше само да се сбогувам с Маминка и любимия ми ..Отидох с Масимо до тях, още не бях стигнала до вратата и пред мен застана той сякаш е очаквал моето идване, прегърна мен и Масимо силно сякаш се разделяхме завинаги, но не беше така. Аз ще се върна отново, когато сам готова да заживея отново със него и с нашия син Масимо. Сбогувах се с маминка, тя сияеше от щастие, знаеше, че скоро ще се върна заедно с внука и и ще заживеем всички заедно като едно голямо семейство..Това е моята история приятели - за първи път след толкова време аз успях да я напиша

© Жана Няма Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честит Рожден ден, Жани!
    Много здраве и късмет!
  • Определено това е история, която има богат потенциал да стане хубав разказ, стига да я стегнеш. Да добавиш малко измислица, да стане още по-чувствена. Аз например все мислех, че когато идеш с детето при баща му, за да се сбогуваш, примерно детето ще го разпознае..или ще се намеси...ще има доза сантименталност. но нямаше.
    И въпреки мисля, че писането, особено в този сайт е за да ти доставя удоволствие, а те удовлетворява. А с тази история може би си усетила удовлетворение..като я споделяш с нас.
Предложения
: ??:??