Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От гимназията сме се хванали, оженихме се, че и дете си имаме. Много ми е добро момчето и нищо не ми липсва.
Божкее, що ми требва. Стоян - колегата - и той ми харесва. Шегаджия, пък умен, не ти е работа. Тъй де, цял ден заедно на работа. Повече с него прекарвам отколкото с Кирето. От едно известно време Стоян взе да ми подхвърля едни думи, едни комплименти. Е, жена съм. Харесаха ми. Един ден останахме сами да довършим работата и той взе, че ме целуна. Ей тъй ми замая главата. Не се мина седмицата и ми вика:
- Айде Събке да отидем у дома. Жената е на село и няма да се върне.
Моят Кирчо беше втора смяна а детето свекървата го гледа.
- Ми, да дойда, Стоене. Що да не дойда.
Кой дявол ме подмами тъй и ...