Цареше оживление, учебните коли на различни инструкторски фирми се бяха наредили в готовност за практическия изпит по шофиране. Изпитващия от ДАИ се качи в първата кола, огледа изпитателно жената зад волана, която нагласяваше седалката си, огледалата и колана. Поиска й ваучера с номера да вкара баркода в системата, в бързината бе забравила да го изтрие, настана момент на чакане, дълъг. В притеснението си жената подаде ваучера на инструктора си, в старанието си по-бързо да изтрие фолиото, почти бе съсипала бар кода, наложи се курсистка, качила се като свидетел да го разчете. Изпитателния студен син поглед на инструктора срещна тъмните очи на курсистката, седнала зад волана, последва въпрос:

- Тръгваме ли?

- Да, само момент да наглася още малко огледалата - бе отговорът, видимо спокоен.

Тръгнаха, обикаляха тесни улици, кратките думи на изпитващия: "ляво", "дясно" я насочваха. Курсистката внимателно се оглеждаше, за знаци, пешеходци и други препятствия по пътя, видимо караше уверено, макар и предпазливо, в стремежа си да не сбърка нещо, изцяло я бе обзела мисълта да е спокойна, а думите на инструктора бяха непрекъснато в главата ѝ: ..., карай така, както караш с мен...

На един ляв завой се обърка леко, помисли си: Дали да спра, ама нямам време да се чудя - огледа се, зави наляво, усещайки, че е объркала нещо, изпитващия си отрази нещо, но запази пълно мълчание, след което й каза да свърне надясно и я попита:

- нали знаеш какво ще правим?

Да, знаеше, трябваше да паркира, каза ѝ да си избере до коя кола, избра една, също учебна. Точно, както я бе учил инструктора, даде напред, направи така, че задните гуми да съвпаднат с предницата на спряната кола, огледа се назад, погледна в дясното огледало, другата кола се падаше от дясната страна. Завъртя волана и спокойно, като по конец паркира назад и на подходящо разстояние. Видя, че другата кола се кани да потегли и изчака, след което последва командата на изпитващия да даде надясно, върнаха се там, откъдето бе почнал изпита. Спряха, изпитващия зададе отново въпрос:

- Сега какво правим?

- Ами, спираме, слагаме на паркинг колата и загасяме, последва отговорът.

Спряха, настъпи мълчание, една минута вечност. Последваха думите на изпитващия:

- Браво бе, момиче, аз не вярвах - синият му строг поглед, в който вече се усещаше мекота се насочи към нея, тя се усмихна широко. Последваха още думи, този път с поглед отправен към инструктора, седнал на задната седалка зад курсистката:

- Ама наистина не вярвах, браво!

- Ами, инструкторът ми е добър... осмели се да отговори курсистката… кратко мълчание...

- Казвам ти с удоволствие ДА, подпиши се тук.

Докато курсистката се подписваше на мъничкото електронно табло, изпитващия отново я погледна, почти невярващо - висока едва около метър и 20, съвсем дребничка, подложила допълнително детска седалка и допълнителна облегалка върху основната седалка на колата. Огледа отново мястото с волана и таблото пред нея: -  издължени скоростен лост, спирачка и газ... през главата му отново пробяга мисъл „така добре се справи на изпита с управлението на колата автоматик”. Пожелаха си взаимно приятен ден... Възторгът бе голям, а курсистката имаше чувството, че не тя, а инструкторът й е издържал изпита, бе така радостен :).