Изпитание на волята, духа и обичта 5
Чакаше ме с букетче нарциси. Стори ми се много по-хубава, спокойна и уверена в себе си жена. Едва си поемахме дъх от целувките. Настанихме се в най-хубавата лека кола на паркинга. Мини Купър, червен с ошарен на тавана британски флаг. Майсторски се запровира между колите , изръмжаване на полусъединител и с много газ литваше напред, все едно съм участник във филма ''Италианска връзка'', дето правиха обирите с Мини Купъри...
Понамали, зави по десния бряг на канала по асфалтов път и в ляво отбивки за лодките. Някакъв шлеп току тръгваше от стоянката си, водата закипя зад него, подаде звуков сигнал и плавно тръгна.
Блазе им.
Мини Купъра зави и след 20 метра спря до лодка '' Блу даймънт''. между два прозореца сложен нещо като герб вътре със син диамант, нарисуван изкрящ син диамант. Погледнах я любопитно.
- Ето това е - усмихна се Катрин виновно - Моят двор е метър зад дължината на лодката, горе до асфалтовият път и между двете преки асфалтови просеки, като за паркинг.
- Заповядай Пит... О, забравих, в лодката се влиза с домашни чехли-пантофи, а обувките ето тук, не влизам с тях из лодката,... при теб как е.
- Същото е, не обичам с обувки да се ходи из къщи - смотулевих
- Ела да те запозная с обстановката.
Хвана ме за ръчичка като малко момченце, отваря, затваря врати, коридорче, врати, прозорци.
Запомних само '' Спалнята ни с баня, излиза се на носа,... кухнята,... вестибул, машинно отделение, елтабло, газово табло,... бутилките са ей там отвън в онзи навес, по две или три на лодка, обаждаме се на фирма, идва сменя празни с пълни и готово,... кран за питейна вода. Така, наслуша ли се. Сега взимай чантата си, в каютата с легло и две възглавници. Купила съм ти пижами и вълнен халат, тук така се ходи когато нямаш гости,...има топла вода. Мога ли да дойда да се изкъпем заедно.''
Из стаята-каюта-спалня се разхвърчаха дрехи, бельо, чорапи...
Изтягахме се мързеливо един до друг, само сърцата ни биеха все още учестено, а ние се галехме в захлас и вероятно сме се върнали мисловно няколко месеца назад.
Сега вече Катрин беше беличка, пухкавка, с пораснала коса.
- Ще приготвя малко позабравеното '' файф о клок'', 17 часа е, време за кафе, чай, кейк. Заповядай в къта за почивка в носовата част, и не забравяй домашния си халат.
Огледах се в огледалото на една врата. Ами то така с пижама с прави крачоли и ръбове, и горнище като леко сако, мога да прескоча и до супермаркета, а халатът е нещо повече от шлифер или джемпър като му сложа и колана,... ами английска му работа.
Щеше да е само чай, кафе, кейк, но го размесихме с чаша уиски със сода.
Хвърлих бегъл поглед към отсрещния бряг, на около 25-30 метра от нашата редица лодки, други лодки. Хора излезли на носовата част на лодките си, пият нещо, бъбрят, мдаа файф о клок.
Пресегнах през масичката, придърпах Катрин в скута си, тя се настани удобно, погали лицето ми и устните й се впиха в моите
- Пит,...Пит - шепнеше на пресекулки.
И всеки ден в 7 и 30 сутринта тя излизаше за работа, връщаше се в 17 часа, може и да е уморена, но с нищо не го показваше, а беше мила и внимателна с мен.
Стана ми съвестно, тя се трепе да работи, а аз по цял ден да лежа или да се разхождам като преял турист по двата бряга на канала, или из града. Пеша ходих до някакъв полуразрушен замък, четях указателните табелки какво е било, правех се на рицар. В 17 часа я посрещах пред лодката, помагах й за торбите с покупки, слушах веселото потракване на бутилки уиски, джин. А те , както и навсякъде по света, бяха скъпички, добре че не пушех...
- Катрин, засърбяха се ръцете за работа, наколко дни само бездействам, питай в твоята работа да ме вземат на работа, като временно нает ли, самонает ли общ работник, става ли. А искам и повече време да сме заедно.
- Ще попитам, дай си паспорта, ще кажа да си ми помощник, искаш ли.
- Искам разбира си, ще ми бъде приятно
Много тежка работа. В складове на хипермаркет, подреждам касетки на палети, дам знак на Катрин да ги вземе с електрокара, аз подреждам нови. Или тя сваля палети от стелажи, аз я придружавам до опаковъчните ленти, подредя пълните касети пред лентите, а празните на палет и Катрин ги извозва навън. Загледах се в другите работници, няма никой да пуши през време на работа, да яде сандвич или пие кафе,... или да обсъждат мача Челси- Тотмън.
Обядвахме там в нещо като закусвалня, ядеш колкото искаш, кафе, чай, колкото ти се пие, но е забранено да се изнася навън.
А ние бяхме най-радостни и щастливи, заедно идваме, работим и заедно си отиваме с колата й.
Негласно поразредихме джина и уиски, а наблягахме на любовта си и разходки до Лондон, Обсерваторията или Окото.
Ходихме на гости на кака Джил и батко. Катрин първоначално се изплаши
- Но аз не знам български, вие може би ще иската да си кажете нещо на вашия език
- Катрин, дарлинг,кака Джил е англичанка, студентска любов с батко Джордж, имат и две деца.
И наистина всички останахме очаровани от непринудената среща, а Катрин и Джил се харесаха, нали са кралски поданички.
После те ни дойдоха на гости в Лии Валей. Улучиха слънчев ден. Племениците тичаха на воля из зелените площи, намериха се с други деца от близките лодки. Барбекюто разнасяше мирис чак до Лондон. Хареса им всичко. Само кака Джил вметна
- Прекрасно е всичко Катрин, но не ти ли е малко влажно, един ден ще ставаш майка.
- Да може би. И на Питър това му направи впечатление, но изглежда аз съм свикнала - защити се тя
- О, това не е ли Афродита,... а това макет на Акропола - възкликна Джил
- Питър ми си донесе - свенливо отговори Катрин- Даже ме покани на гости в Атина
- Даа, и там има много вода, но се чудя от къде ще докарате мъгла - засмя се Джордж
Оставаха няколко дни до заминаването ми. Аз привърших работа, Катрин си взе отпуска.
Излежавахме се вече спокойни, няма ранно ставане, късно прибиране.
Ненаситно вдъхвахме аромата си и дано всяко начало да няма и край.
- Доволен ли си Пит.
- От кое по-точно - засмях се - Прекарах наистина чудесна ваканция ли, гости ли, при теб и с теб. Наистина всяка работа трябва да се заплаща, но работата с теб като екип ми хареса най-много, отново доказахме, че любовта, обичта, не трябва да се афишира, а доказва. А ти, намали темпото си на работа, пази се, не си за един ден...
Тя едва-едва прихлипа, завря глава в гърдите ми, пръсчетата й пулсираха на голото ми рамо.
- Катрин, мога ли да оставя банковата си карта и пинкода при теб,... за това ,че ако ме поканиш отново да дойда , да имам някоя -друга лира за джобни, а и ако ти дотрябват за нещо пари ползвай ги вместо да търсиш банков кредит.
Нежната милувка и пощипване по бузката ми, беше като израз на съгласие.
Чаках на терминал '' Пристигащи'' с дежурния букет червени рози. Този път специално за Катрин, 11 червени рози, по-луксозно опакоани. Хайде сега, ами харесвах я, нее, по-точно харесвахме се.
Кака Джил се бе обадила, че Джил е много щастлива, че ще идва в Атина.
Трябва да се представя достойно.
Появи се.От мисионерската й прическа нямаше и помен, ами колко време мина. Модерно подстригана черна коса, беличкото й лице изглеждаше още по-бяло, очичките й гледаха търсещо.
Помахах със свободната ръка, тя ме видя и ми помаха, усмивка озари лицето й.
След секунди бе при мен, подадох й букета, очичките й се насълзиха, а нямаше и време за вадене на листче и четене на слова. Бяхме вплеени един в друг и замряли в целувка.
Подръпвах вече куфара й, тя нежно положила букета в свитата си ръка, с другата здраво приятелски ме стискаше.
На всеки 10-15 крачки се поспирахме за пламенна целувка, наистина сме влюбени.
Настанихме се в моя Мерцедес С200, е по-малка класа и размер, но се гордеех с него, мой си е.
Като екскурзовод показвах по пътя някои забележителности наляво-надясно от където минавахме.
Търпеливо изчаквах припряните шофьори, тя разказваше как заради такива задръствания едва не изпуснала самолета.
Натиснах дистанционното, вратата се отвори и колата бавно влезе в двора. Изкочих веднага, отворих й вратата
- Заповядай Катрин, добре дошла отново
Впечатление й направи отрупаните цитруси, маслинови дървета, жълтите гроздове на финиковата палма, смокинята...
Запознаването с къщата придоби хумористичен вид
- И когато дойдат много гости - започнах полу театрално - И няма място за домакина, по стълбичката се качвам горе на терасата, броя звездите и заспивам...После правя големи икономии, защото тук е топло и отпада необходимостта от пижами и дебел домашен халат. А това тук е сапун, когато започне да вали дъжд, не се къпя в банята, а на дъжда и за това винаги имам сапун под ръка.
Гледаше ме, и слушаше,... а дали й беше интересно, но хихикаше и махаше с ръка
- Е, Питър, шегуваш се нали...
А вечерта беше сравнително гореща, жаравата и огънят бушуваха неукротени в нас.
следва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Petar stoyanov Все права защищены
Поздрави! Харесах всииичко!