10 апр. 2025 г., 07:51

Изпитание на волята, духа и обичта 5

386 1 5
8 мин за четене

                       Чакаше ме с букетче нарциси. Стори ми се много по-хубава, спокойна и уверена в себе си   жена. Едва си поемахме дъх от целувките. Настанихме се в най-хубавата лека  кола на паркинга. Мини Купър, червен с ошарен на тавана британски флаг. Майсторски се запровира между колите , изръмжаване на полусъединител и с много газ литваше напред, все едно съм участник във филма ''Италианска връзка'', дето правиха обирите с Мини Купъри...

Понамали, зави по десния бряг на канала по асфалтов път и в ляво отбивки за лодките. Някакъв шлеп току  тръгваше от стоянката си, водата закипя зад него, подаде звуков сигнал и плавно тръгна.

Блазе им.

Мини Купъра зави и след 20 метра спря до лодка '' Блу даймънт''. между два прозореца сложен нещо като герб вътре със син диамант, нарисуван изкрящ син диамант. Погледнах я любопитно.

- Ето това е - усмихна се Катрин виновно -  Моят двор е метър зад дължината на лодката, горе до  асфалтовият път и между двете преки асфалтови просеки, като за паркинг.

- Заповядай Пит... О, забравих, в лодката се влиза с  домашни чехли-пантофи, а обувките ето тук, не влизам с тях из лодката,... при теб как е.

- Същото е, не обичам с обувки да се ходи из къщи - смотулевих

- Ела  да те запозная с обстановката.

Хвана ме за ръчичка като малко момченце, отваря, затваря врати, коридорче, врати, прозорци.

Запомних само '' Спалнята ни с баня, излиза се на носа,... кухнята,... вестибул, машинно отделение, елтабло, газово табло,... бутилките са ей там отвън в онзи навес, по две или три на лодка, обаждаме се на фирма, идва сменя празни с пълни и готово,... кран за питейна вода. Така, наслуша ли се. Сега взимай чантата си, в каютата с легло и две възглавници. Купила съм ти пижами и вълнен халат, тук така се ходи когато нямаш гости,...има топла вода. Мога ли да дойда да се изкъпем заедно.''

                      Из стаята-каюта-спалня се разхвърчаха дрехи, бельо, чорапи...

Изтягахме се мързеливо един до друг, само сърцата ни биеха все още учестено, а ние се галехме в захлас и вероятно сме се върнали мисловно  няколко месеца назад.

Сега вече Катрин  беше беличка, пухкавка, с пораснала коса.

- Ще приготвя малко позабравеното '' файф о клок'', 17 часа е, време за кафе, чай, кейк. Заповядай в къта за почивка в носовата част, и не забравяй домашния си халат.

Огледах се в огледалото на една врата. Ами то така с пижама с прави крачоли и ръбове, и горнище като леко сако, мога да прескоча и до супермаркета, а халатът е нещо повече от шлифер или джемпър като му сложа и колана,... ами английска му работа.

Щеше да е само чай, кафе, кейк, но го размесихме с чаша уиски със сода.

Хвърлих бегъл поглед към отсрещния бряг, на около 25-30 метра от нашата редица лодки, други лодки. Хора излезли на носовата част на лодките си, пият нещо, бъбрят, мдаа файф о клок.

Пресегнах през масичката, придърпах Катрин в скута си, тя се настани удобно, погали лицето ми и устните й се впиха в моите

- Пит,...Пит - шепнеше на пресекулки.

                  И всеки ден в 7 и 30 сутринта тя излизаше за работа, връщаше се в 17 часа, може и да е уморена, но с нищо не го показваше, а беше мила и внимателна с мен.

Стана ми съвестно, тя се трепе да работи, а аз по цял ден да лежа или да се разхождам като преял турист по двата бряга на канала, или из града. Пеша ходих до някакъв полуразрушен замък, четях указателните табелки какво е било, правех се на рицар.  В 17 часа я посрещах пред лодката, помагах й за торбите с покупки, слушах веселото потракване на бутилки уиски, джин. А те , както и навсякъде по света, бяха скъпички, добре че не пушех...

- Катрин, засърбяха се ръцете за работа, наколко дни само бездействам, питай в твоята работа да ме вземат на работа, като временно нает ли, самонает ли общ работник, става ли. А искам и повече време да сме заедно.

- Ще попитам, дай си паспорта, ще кажа да си ми помощник, искаш ли.

- Искам разбира си, ще ми бъде приятно

Много тежка работа. В складове на хипермаркет, подреждам касетки на палети, дам знак на Катрин да ги вземе с електрокара, аз подреждам нови. Или тя сваля палети от стелажи, аз я придружавам до опаковъчните ленти, подредя пълните касети пред лентите, а празните на палет и Катрин ги извозва навън. Загледах се в другите работници, няма никой да пуши през време на работа, да яде сандвич или пие кафе,... или да обсъждат мача Челси- Тотмън.

Обядвахме там в нещо като закусвалня, ядеш колкото искаш, кафе, чай, колкото ти се пие, но е забранено да се изнася навън.

А ние бяхме най-радостни и щастливи, заедно идваме, работим и  заедно си отиваме с колата й.

Негласно поразредихме джина и уиски, а наблягахме  на любовта си и разходки до Лондон, Обсерваторията или Окото.

               Ходихме на гости на кака Джил и батко. Катрин първоначално се изплаши

- Но аз не знам български, вие може би ще иската да си кажете нещо на вашия език

- Катрин, дарлинг,кака Джил е англичанка, студентска любов с батко Джордж, имат и две деца.

И наистина всички останахме очаровани от непринудената среща, а Катрин и Джил се харесаха, нали са кралски поданички.

После те ни дойдоха на гости в Лии Валей. Улучиха слънчев ден. Племениците тичаха на воля из зелените площи, намериха се с други деца от близките лодки. Барбекюто разнасяше мирис чак до Лондон. Хареса им всичко. Само кака Джил вметна

- Прекрасно е всичко Катрин, но не ти ли е малко влажно, един ден ще ставаш майка.

- Да може би. И на Питър това му направи впечатление, но изглежда аз съм свикнала - защити се тя

- О, това не е ли Афродита,... а това макет на Акропола - възкликна Джил

- Питър ми си донесе - свенливо отговори Катрин- Даже ме покани на гости в Атина

- Даа, и там има много вода, но се чудя от къде ще  докарате мъгла -  засмя се Джордж

                  Оставаха няколко дни до заминаването ми. Аз привърших работа, Катрин си взе отпуска.

Излежавахме се вече спокойни, няма ранно ставане, късно прибиране.

Ненаситно вдъхвахме аромата си и дано всяко начало да няма и край.

- Доволен ли си Пит.

- От кое по-точно - засмях се - Прекарах наистина чудесна ваканция ли, гости ли, при теб и с теб. Наистина всяка работа трябва да се заплаща, но работата с теб като екип ми хареса най-много, отново доказахме, че любовта, обичта, не трябва да се афишира, а доказва. А ти, намали темпото си на работа, пази се, не си за един ден...

Тя едва-едва прихлипа, завря глава в гърдите ми, пръсчетата й пулсираха на голото ми рамо.

- Катрин, мога ли да оставя банковата си карта и пинкода при теб,... за това ,че ако ме поканиш отново да дойда , да имам някоя -друга лира за джобни, а и ако ти дотрябват за нещо пари ползвай ги вместо да търсиш  банков кредит.

Нежната милувка и пощипване по бузката ми, беше като израз на съгласие.

                  Чаках на терминал '' Пристигащи'' с дежурния букет червени рози. Този път специално за Катрин, 11 червени рози, по-луксозно опакоани. Хайде сега, ами харесвах я, нее, по-точно харесвахме се.

Кака Джил се бе обадила, че Джил е много щастлива, че ще идва в Атина.

Трябва да се представя достойно.

Появи се.От мисионерската й прическа нямаше и помен, ами колко време мина. Модерно подстригана черна коса, беличкото й лице изглеждаше още по-бяло, очичките й гледаха търсещо.

Помахах със свободната ръка, тя ме видя и ми помаха, усмивка озари лицето й.

След секунди бе при мен, подадох й букета, очичките й се насълзиха, а нямаше и време за вадене на листче и четене на слова. Бяхме вплеени един в друг и замряли в целувка.

Подръпвах вече куфара й, тя нежно положила букета в свитата си ръка, с другата здраво приятелски ме стискаше.

На всеки 10-15 крачки се поспирахме  за пламенна целувка, наистина сме влюбени.

Настанихме се в моя Мерцедес С200, е по-малка класа и размер, но се гордеех с него, мой си е.

Като екскурзовод показвах по пътя някои забележителности наляво-надясно от където минавахме.

Търпеливо изчаквах припряните шофьори, тя разказваше как заради такива задръствания едва не изпуснала самолета.

Натиснах дистанционното, вратата се отвори и колата бавно влезе в двора. Изкочих веднага, отворих й вратата

- Заповядай Катрин, добре дошла отново

Впечатление й направи отрупаните  цитруси, маслинови дървета, жълтите гроздове на финиковата палма, смокинята...

Запознаването с къщата придоби хумористичен вид

- И когато дойдат много гости - започнах полу театрално - И няма място за домакина, по стълбичката се качвам горе на терасата, броя звездите и заспивам...После правя големи икономии, защото тук е топло и отпада необходимостта от пижами и дебел домашен халат. А това тук е сапун, когато започне да вали дъжд, не се къпя в банята, а на дъжда и за това винаги имам сапун под ръка.

 Гледаше ме, и  слушаше,... а дали й беше интересно, но хихикаше и махаше с ръка

- Е, Питър, шегуваш се нали...

                А вечерта беше сравнително гореща, жаравата и  огънят бушуваха неукротени в нас.

 

следва...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Petar stoyanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Дора, Миночка, Анабел, МислителКаменов за отделеното време.
  • В следващата вече вероятно ще падаш на коляно Поздрави! Харесах всииичко!
  • Абе оплете ги двамата, като коктейл на уиски... с узо 🤣
    Поздравявам те.
  • Прекрасно разказано, Петър! Хубави, красиви моменти, хареса ми!
  • И с броене на звезди, историята продължава ... Може би, към щастлив край, надявам се ... Дано, приятелю!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...