10.04.2025 г., 7:51

Изпитание на волята, духа и обичта 5

385 1 5
8 мин за четене

                       Чакаше ме с букетче нарциси. Стори ми се много по-хубава, спокойна и уверена в себе си   жена. Едва си поемахме дъх от целувките. Настанихме се в най-хубавата лека  кола на паркинга. Мини Купър, червен с ошарен на тавана британски флаг. Майсторски се запровира между колите , изръмжаване на полусъединител и с много газ литваше напред, все едно съм участник във филма ''Италианска връзка'', дето правиха обирите с Мини Купъри...

Понамали, зави по десния бряг на канала по асфалтов път и в ляво отбивки за лодките. Някакъв шлеп току  тръгваше от стоянката си, водата закипя зад него, подаде звуков сигнал и плавно тръгна.

Блазе им.

Мини Купъра зави и след 20 метра спря до лодка '' Блу даймънт''. между два прозореца сложен нещо като герб вътре със син диамант, нарисуван изкрящ син диамант. Погледнах я любопитно.

- Ето това е - усмихна се Катрин виновно -  Моят двор е метър зад дължината на лодката, горе до  асфалтовият път и между двете преки асфалтови просеки, като за паркинг.

- Заповядай Пит... О, забравих, в лодката се влиза с  домашни чехли-пантофи, а обувките ето тук, не влизам с тях из лодката,... при теб как е.

- Същото е, не обичам с обувки да се ходи из къщи - смотулевих

- Ела  да те запозная с обстановката.

Хвана ме за ръчичка като малко момченце, отваря, затваря врати, коридорче, врати, прозорци.

Запомних само '' Спалнята ни с баня, излиза се на носа,... кухнята,... вестибул, машинно отделение, елтабло, газово табло,... бутилките са ей там отвън в онзи навес, по две или три на лодка, обаждаме се на фирма, идва сменя празни с пълни и готово,... кран за питейна вода. Така, наслуша ли се. Сега взимай чантата си, в каютата с легло и две възглавници. Купила съм ти пижами и вълнен халат, тук така се ходи когато нямаш гости,...има топла вода. Мога ли да дойда да се изкъпем заедно.''

                      Из стаята-каюта-спалня се разхвърчаха дрехи, бельо, чорапи...

Изтягахме се мързеливо един до друг, само сърцата ни биеха все още учестено, а ние се галехме в захлас и вероятно сме се върнали мисловно  няколко месеца назад.

Сега вече Катрин  беше беличка, пухкавка, с пораснала коса.

- Ще приготвя малко позабравеното '' файф о клок'', 17 часа е, време за кафе, чай, кейк. Заповядай в къта за почивка в носовата част, и не забравяй домашния си халат.

Огледах се в огледалото на една врата. Ами то така с пижама с прави крачоли и ръбове, и горнище като леко сако, мога да прескоча и до супермаркета, а халатът е нещо повече от шлифер или джемпър като му сложа и колана,... ами английска му работа.

Щеше да е само чай, кафе, кейк, но го размесихме с чаша уиски със сода.

Хвърлих бегъл поглед към отсрещния бряг, на около 25-30 метра от нашата редица лодки, други лодки. Хора излезли на носовата част на лодките си, пият нещо, бъбрят, мдаа файф о клок.

Пресегнах през масичката, придърпах Катрин в скута си, тя се настани удобно, погали лицето ми и устните й се впиха в моите

- Пит,...Пит - шепнеше на пресекулки.

                  И всеки ден в 7 и 30 сутринта тя излизаше за работа, връщаше се в 17 часа, може и да е уморена, но с нищо не го показваше, а беше мила и внимателна с мен.

Стана ми съвестно, тя се трепе да работи, а аз по цял ден да лежа или да се разхождам като преял турист по двата бряга на канала, или из града. Пеша ходих до някакъв полуразрушен замък, четях указателните табелки какво е било, правех се на рицар.  В 17 часа я посрещах пред лодката, помагах й за торбите с покупки, слушах веселото потракване на бутилки уиски, джин. А те , както и навсякъде по света, бяха скъпички, добре че не пушех...

- Катрин, засърбяха се ръцете за работа, наколко дни само бездействам, питай в твоята работа да ме вземат на работа, като временно нает ли, самонает ли общ работник, става ли. А искам и повече време да сме заедно.

- Ще попитам, дай си паспорта, ще кажа да си ми помощник, искаш ли.

- Искам разбира си, ще ми бъде приятно

Много тежка работа. В складове на хипермаркет, подреждам касетки на палети, дам знак на Катрин да ги вземе с електрокара, аз подреждам нови. Или тя сваля палети от стелажи, аз я придружавам до опаковъчните ленти, подредя пълните касети пред лентите, а празните на палет и Катрин ги извозва навън. Загледах се в другите работници, няма никой да пуши през време на работа, да яде сандвич или пие кафе,... или да обсъждат мача Челси- Тотмън.

Обядвахме там в нещо като закусвалня, ядеш колкото искаш, кафе, чай, колкото ти се пие, но е забранено да се изнася навън.

А ние бяхме най-радостни и щастливи, заедно идваме, работим и  заедно си отиваме с колата й.

Негласно поразредихме джина и уиски, а наблягахме  на любовта си и разходки до Лондон, Обсерваторията или Окото.

               Ходихме на гости на кака Джил и батко. Катрин първоначално се изплаши

- Но аз не знам български, вие може би ще иската да си кажете нещо на вашия език

- Катрин, дарлинг,кака Джил е англичанка, студентска любов с батко Джордж, имат и две деца.

И наистина всички останахме очаровани от непринудената среща, а Катрин и Джил се харесаха, нали са кралски поданички.

После те ни дойдоха на гости в Лии Валей. Улучиха слънчев ден. Племениците тичаха на воля из зелените площи, намериха се с други деца от близките лодки. Барбекюто разнасяше мирис чак до Лондон. Хареса им всичко. Само кака Джил вметна

- Прекрасно е всичко Катрин, но не ти ли е малко влажно, един ден ще ставаш майка.

- Да може би. И на Питър това му направи впечатление, но изглежда аз съм свикнала - защити се тя

- О, това не е ли Афродита,... а това макет на Акропола - възкликна Джил

- Питър ми си донесе - свенливо отговори Катрин- Даже ме покани на гости в Атина

- Даа, и там има много вода, но се чудя от къде ще  докарате мъгла -  засмя се Джордж

                  Оставаха няколко дни до заминаването ми. Аз привърших работа, Катрин си взе отпуска.

Излежавахме се вече спокойни, няма ранно ставане, късно прибиране.

Ненаситно вдъхвахме аромата си и дано всяко начало да няма и край.

- Доволен ли си Пит.

- От кое по-точно - засмях се - Прекарах наистина чудесна ваканция ли, гости ли, при теб и с теб. Наистина всяка работа трябва да се заплаща, но работата с теб като екип ми хареса най-много, отново доказахме, че любовта, обичта, не трябва да се афишира, а доказва. А ти, намали темпото си на работа, пази се, не си за един ден...

Тя едва-едва прихлипа, завря глава в гърдите ми, пръсчетата й пулсираха на голото ми рамо.

- Катрин, мога ли да оставя банковата си карта и пинкода при теб,... за това ,че ако ме поканиш отново да дойда , да имам някоя -друга лира за джобни, а и ако ти дотрябват за нещо пари ползвай ги вместо да търсиш  банков кредит.

Нежната милувка и пощипване по бузката ми, беше като израз на съгласие.

                  Чаках на терминал '' Пристигащи'' с дежурния букет червени рози. Този път специално за Катрин, 11 червени рози, по-луксозно опакоани. Хайде сега, ами харесвах я, нее, по-точно харесвахме се.

Кака Джил се бе обадила, че Джил е много щастлива, че ще идва в Атина.

Трябва да се представя достойно.

Появи се.От мисионерската й прическа нямаше и помен, ами колко време мина. Модерно подстригана черна коса, беличкото й лице изглеждаше още по-бяло, очичките й гледаха търсещо.

Помахах със свободната ръка, тя ме видя и ми помаха, усмивка озари лицето й.

След секунди бе при мен, подадох й букета, очичките й се насълзиха, а нямаше и време за вадене на листче и четене на слова. Бяхме вплеени един в друг и замряли в целувка.

Подръпвах вече куфара й, тя нежно положила букета в свитата си ръка, с другата здраво приятелски ме стискаше.

На всеки 10-15 крачки се поспирахме  за пламенна целувка, наистина сме влюбени.

Настанихме се в моя Мерцедес С200, е по-малка класа и размер, но се гордеех с него, мой си е.

Като екскурзовод показвах по пътя някои забележителности наляво-надясно от където минавахме.

Търпеливо изчаквах припряните шофьори, тя разказваше как заради такива задръствания едва не изпуснала самолета.

Натиснах дистанционното, вратата се отвори и колата бавно влезе в двора. Изкочих веднага, отворих й вратата

- Заповядай Катрин, добре дошла отново

Впечатление й направи отрупаните  цитруси, маслинови дървета, жълтите гроздове на финиковата палма, смокинята...

Запознаването с къщата придоби хумористичен вид

- И когато дойдат много гости - започнах полу театрално - И няма място за домакина, по стълбичката се качвам горе на терасата, броя звездите и заспивам...После правя големи икономии, защото тук е топло и отпада необходимостта от пижами и дебел домашен халат. А това тук е сапун, когато започне да вали дъжд, не се къпя в банята, а на дъжда и за това винаги имам сапун под ръка.

 Гледаше ме, и  слушаше,... а дали й беше интересно, но хихикаше и махаше с ръка

- Е, Питър, шегуваш се нали...

                А вечерта беше сравнително гореща, жаравата и  огънят бушуваха неукротени в нас.

 

следва...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Дора, Миночка, Анабел, МислителКаменов за отделеното време.
  • В следващата вече вероятно ще падаш на коляно Поздрави! Харесах всииичко!
  • Абе оплете ги двамата, като коктейл на уиски... с узо 🤣
    Поздравявам те.
  • Прекрасно разказано, Петър! Хубави, красиви моменти, хареса ми!
  • И с броене на звезди, историята продължава ... Може би, към щастлив край, надявам се ... Дано, приятелю!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...