11 сент. 2008 г., 11:25

Изповед

870 0 0
1 мин за четене

Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го покажа чрез сърцето, но си далеч, за да го видиш, а аз искам да виждам очите ти, да докосвам ръцете ти, да целувам устните, да прегръщам теб – сега и завинаги. Но защо това е само мечта, защо съдбата е жестока и защо си далеч от мен. Може би, за да ме кара да те обичам още повече, е, поне тук е права, защото нещото, което искам да имам, да държа, да прегръщам, галя, си ти и нищо друго. Може би ти не чувстваш същото, но аз имам нужда от теб, за да живея, за да дишам, за да съществувам... Но може би и ти ме обичаш както аз теб и ще бъдем заедно, нищо не ще ни раздели, защото любовта е най-великото нещо на земята. Праве те колкото и щастлив, толкова и нещастен, колкото те кара да се извисяваш в облаците, толкова по-лесно те смъква на земята. Затова аз мисля да кажа това, което искам да ти кажа: „Обичам те!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...