cenitel (Някой)
37 20
22 янв. 2010 г., 23:32

Изповед 

  Проза » Другие
792 0 3
1 мин за четене

Грешки правех много, правя и сега.

Добрини исках само да правя, но в опитите лъгах, за да успея.

Колко исках да съм добър, но лош измамник станах,

за хората съм никой, доброто погребаха в мен.

Но аз съм си виновен, за кой дявол ми трябваше

да съм искрен, добър и стойностен?

Приятели печелих и губих, но неразбран останах за всички.

Виждах утехата и дома във всяка жена, приятел исках 

и бях за всеки, но лъжец ме наричаха накрая!!!

Толкова етикети - и еднакви, и заслужени, и незаслужени,

дадоха ми и премахнаха, защо ли така се провалих?

Допуснах много, много грешки - бяха от добро желание за успех.

Това съм аз, призрак без покой, зов на звяр в заглъхнал вой.

Дъждът през мен минава и удавя всичко в забрава.

Изглежда живял с една мечта, но оказа се тя нищо повече от измама зла.

Плаче старата цигулка, угасна свещта, задушена в дима, умря всяко желание,  всяка мечта, остана само молитва една по-скоро да ме застигне смъртта.

Опитвах се да променя - света и мен, но аз съм просто една сянка в нощта,

отрепка в деня и никой в далечината.

© Някой Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прочетох те,но ще се въздържа от коментар!
  • Извинявам се, че стана есе в прозата
    С усмивка, поздрави!
  • Красиво, но направи невъзможното и премахни алкохола от животът си! Няма да се уморя да го повтарям, защото заслужаваш нещо добро от животът си, както и всеки човек!
Предложения
: ??:??