Изповед
Грешки правех много, правя и сега.
Добрини исках само да правя, но в опитите лъгах, за да успея.
Колко исках да съм добър, но лош измамник станах,
за хората съм никой, доброто погребаха в мен.
Но аз съм си виновен, за кой дявол ми трябваше
да съм искрен, добър и стойностен?
Приятели печелих и губих, но неразбран останах за всички.
Виждах утехата и дома във всяка жена, приятел исках
и бях за всеки, но лъжец ме наричаха накрая!!!
Толкова етикети - и еднакви, и заслужени, и незаслужени,
дадоха ми и премахнаха, защо ли така се провалих?
Допуснах много, много грешки - бяха от добро желание за успех.
Това съм аз, призрак без покой, зов на звяр в заглъхнал вой.
Дъждът през мен минава и удавя всичко в забрава.
Изглежда живял с една мечта, но оказа се тя нищо повече от измама зла.
Плаче старата цигулка, угасна свещта, задушена в дима, умря всяко желание, всяка мечта, остана само молитва една по-скоро да ме застигне смъртта.
Опитвах се да променя - света и мен, но аз съм просто една сянка в нощта,
отрепка в деня и никой в далечината.
© Някой All rights reserved.
