Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага, няма как да ме зарадва. Всичко е толкова трудно. Раждаш се, живееш... бориш се за всяко нещо. Да си първи в училище, да си първи на олимпиадата по литература, да спечелиш първо място на конкурса... да намериш някой, който те обича и да успееш да го задържиш... да намериш работа, да създадеш семейство... да не правиш всички онези малки и големи грешки, които са правили родителите ти...
Толкова много сили трябват, за да си наравно с другите, да не изоставаш. Да си част от времето, а не то да те поглъща. И растеш, и се чудиш как да постъпиш и, когато се обърнеш за помощ към него, той... той просто е твърде горд, за да ти помогне. В живота никой нищо не дава даром, всеки иска по-голямото парче ...