Изповед на една бивша учителка 2
И така, след 25 години учителстване се озовах в магазинче за луксозно дамско бельо. В началото се почувствах като в небрано лозе, но скоро влязох в релси. Като си спомня с колко несвойствени неща се занимавах в училище, тази работа ми се стори леснотийка. Не само че бързо свикнах, но и увеличих дневния оборот. Последното много се понрави на собственичката и даже ми повиши заплатата с пет лева. Че да не би да са малко - една принцеса с кашкавал, минерална вода, кафе и пастичка... Сигурно вече се питате къде се крие разковничето на успеха ми? В тоталното себераздаване на клиента. Важното е, Той да се почувства значим. Посрещам Го с най-чаровната си усмивка, на която би ми завидял всеки японец.Заговарям Го с най-медения си гласец, на който би ми завидяла всяка сладкопойна чучулига... И това е само въведението! Следва същинската част. Преобръщам целия магазин наопаки, но удовлетворявам желанието Му. Накрая, леко зашеметен от щастие, Го изпращам до вратата и посрещам следващия... След всичко това съмнявате ли се, че вече имам постоянни клиенти?!
Когато остана сама, пак не скучая. Приятно ми е да зяпам минувачите и да си представям кой какъв е, с какво се занимава, за какво си мисли и мечтае... Интересно, защо всички са толкова угрижени, изнервени и намусени?... Къде са усмивките на тези хора?! Не съм очаквала, че мъжете няма да обръщат внимание на дамското бельо. Ако все пак случайно погледнат към витрината, в очите им се чете или равнодушие, или тих ужас. Разбирам ги - този стрес... Жените пък така се прехласват, че чак се спъват. Установих, че само двама мъже са пазарували в магазина. Един младеж пожела розов сутиен за рождения ден на приятелката си, но не знаеше размерите... Бях безсилна да му помогна. Изведнъж той положи дланите си върху бюста на манекена и блажено затвори очи. Миг, равняващ се на цяла вечност... После възторжено възкликна: „Ето! Това са размерите!" Ех, любов... Вторият случай беше с мургав господин от махалата, който гръмогласно поиска "дантелени гащи". Дамата до него срамежливо прошепна, че са много скъпи, но той й се сопна: „Ти да мълчиш, ма! Аз плащам!" И награби най-малкия чифт бикини. Беше мой ред да се намеся - с професионално око огледах пищните форми на жената и деликатно предложих най-големия размер. Купи десет чифта...
Често в магазина се отбива омъчнена женица, но не да пазарува, а да споделя за синове, снахи и внуци. Слушам я и разбиращо кимам. Какво да правя - нека си излее душата, да не пипне някоя коварна болест. Чудя се дали да не преквалифицирам психология? Но като гледам, май никой няма да се бръкне за консултация с психолог, по-скоро ще си го избие или вкъщи, или в службата, или в кръчмата... В близките десет години няма хляб и в тая работа. Я, по-добре да си кютам аз в магазинчето като продавач-консултант...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
екстра си си
-
Ех, колежке, колежке, колко добре те разбирам. 25 години - сега сигурно се чудиш и маеш за какво са били те, къде ти е мястото и т.н. И аз съм на твоя хал, но още не се предавам, продължавам да упорствам, което означава безброй кандидатствания за това или онова училище, периодично заместване за по месец-два, в най-добрия случай за година. И ще продължавам да упорствам. Ти защо се отказа? Ето от това става разказ. Твоят също е хубав, но е по-скоро нещо като очерк. Нали Алексей Толстой бил казал, че всеки разкоз представлява запетая плюс но. Къде е това "но" в твоя живот, къде е пречупването му, драмата? Пробвай, ако ти е на душа, нещо такова. Ако не - аз ще се пробвам, не сме малко, може да се каже - има изграден типаж - такива като нас.
-
И тази, също като първата част е страхотна!
Поздрав, Вилдан! -
Тъжно е, че една толкова "Душевно богата" и компетентна учителка трябва да стане продавач-консултант.
Тъжно е, че точно такива прекрасни творци като теб търсят друго поприще.
Поздрави за твоето сърце и твоите усмивки.
С обич към теб. -
Та ти си им и психотерапевт, мила! Ех, що не бяха повече като теб!...
С обич! -
Шарено е в магазинчето, Феичке!
Ати май умееш от лимона да направиш лимонада.
И не ги мисли хората, че имат нужда от психолог, в повечето случаи те знаят повече от него. (това от личен опит).
-
Ех,Вилдан,наистина ме развесели този разказ!Ама да ти кажа-права си,и в търговията, а и на всяко друго място е хубаво да можеш да си дипломат и да можеш с усмивка да "прилъжеш" хората ,да ги привлечеш,иначе няма оправия!Дано ми е весел деня ,на теб също-НАПУК НА ПРОБЛЕМИТЕ-нали?Целувам те и те прегръщам силно!
-
Благодаря ви!За мен най-добрата терапия си остава смехът!
-
Какво НЕ ти иде Отръки, а?! Май... няма такова нещо
-
Е, браво! Наистина мноОого увлекателно! =]
-
Поздрев от една колежка, с много по-скромен опит и постижения, в писането и в продаването
-
И тук си много добра, Феичке!
-
Прочетох с удоволствие!Чудесно разказваш,Феичке!Прегръдки!
-
Аз (настояща учителка в процес на преминаване към бивша) може би ще запиша курс по психология все пак докато е време... Поздрав!
-
И аз ви благодаря, приятели!Маги, я се усмихни - "светът е оцелял, защото се е смял"Точно смехът ни издига над обстоятелствата...
-
Вилдан...
Благодаря ти!
Прегръдка! -
Маги, аз пък се разсмях...вероятно мъхкото око гледа по друг начин...
Вилдан, благородно завиждам на смеха ти, де да можех и аз така...
Поздравления! -
знаеш ли, мила Вилдан...въобще не се усмихнах...
тъжно ми стана...
сега ще прочета някой твой стих...за да ми стане светло...
с обич, мила Вилдан... -
Благодаря ти, Христо!Естествено, героинята ми е готова на такова дефилиране, но все още никой не й го поискал...Клиентът над всичко!
-
Да ти споделя един мой случай. Жената си хареса една нощничка и комплект бельо в такъв магазин. Запазила ги и ми казва:
- Отиди ги виж и ако ти харесват да ги купим. Ще бъдат подарък за нея.
Отивам аз с парите(няма начин да не ги взема) ама си викам - "Що да не видя как изглеждат на някой друг. И моля продавачката(тя ни е позната) да ми демонстрира нощничката и бельото. Тя се съгласява(за мое удоволствие) и дефилира пред мен с нея. После ми показа как изглежда и сутиена. Естествено ги слагаше върху нейната блузка. Но си струваше гледката.
Колкото до психологията, права си Вилдан. Никой няма да отиде при специалист. Най-вече защото мнозина бъркат психолог с психиатър. А и защо да дават пари за него, когато може да попитат някой "врял и кипял" познат. Нали сме специалисти по всичко.
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
