22 янв. 2008 г., 22:35

Изпуснах вярата си... 

  Проза » Другие
1051 0 4

      Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...

Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва сега погледнах в краката си.

Видях, че съм вървяла в кал, но не съм го забелязвала. И, Боже - още колко много кал има по земята... Едва сега видях, че земята е черна. А преди тя се сливаше с небето...

        Изпуснах вярата си някъде в калта. Остава ми само да вярвам, че ще я намеря,

колото и трудно да е това. И може би, за да я намеря, трябва да прегазя цялата кал.

Дано съм я изпуснала за щастие...

© Емилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??