Изпуснах вярата си...
Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва сега погледнах в краката си.
Видях, че съм вървяла в кал, но не съм го забелязвала. И, Боже - още колко много кал има по земята... Едва сега видях, че земята е черна. А преди тя се сливаше с небето...
Изпуснах вярата си някъде в калта. Остава ми само да вярвам, че ще я намеря,
колото и трудно да е това. И може би, за да я намеря, трябва да прегазя цялата кал.
Дано съм я изпуснала за щастие...
© Емилия All rights reserved.
Образно и силно.Абе докосна ме.
