На пръв поглед нормален човек. Две ръце, два крака, две очи и две уши. Но само на пръв поглед. Беше като намагнетизиран. Не като пренавита пружина, а намагнетизиран. Беше лесно да се пристрастиш към него. Той не полагаше усилия за това. Той просто беше това и още хиляди неща също. Кое ще видиш в момента? Зависи от душевното ти състояние. Хамелеонската му пластичност на магнетичен мъж се превъплъщаваше в това от което имаш нужда. В момента. Хората около него оставаха с впечатлението, че той всеки пьт е различен. Но това не беше вярно. Те бяха различни. И понеже на него единствения познат начин на комуникация беше искреността. Какво по искрено да дадеш на човека до теб това, от което най-много се нуждае в момента. Сякаш имаше скенер. Беше непогрешим. Можеше да отидеш при него и да го помолиш за това което смяташ че имаш нужда в момента. Пак щеше да ти даде действителният ти дефицит. И то тайно, само и само да си помислиш, че правилно си преценил ситуацията и да не ти даде повод да започн ...