Жажда за живот

4 февр. 2006 г., 15:22

Проза

927 0 1

1 мин за четене

Жажда за живот

Северен вятър продухва ушите ми, иде ми да зарева!
Не спирам да си повтарям: "Ще успееш, ще стигнеш до хижата!"
Вече отмалявам, ходя хаотично... но не спирам... крачка след крачка, стопявам от пътя...
Ледени висулки под носът ми висят, надигам ръка и ги свалям, за пореден път...
Скреж замрежва очите ми, повтарям : "Ще стигна, ще успея!"
Не чувствам пръстите си отдавна и сигурно ще ги загубя... майната им!
Само да успея!
Вървя...

Бяла пелена топло се спуска и завива премръзналото ми тяло.
Ах, най-после да се стопля...
Колко е прекрасно...
Отпускам уморени нозе... и политам... ефирно... свободно...
Нещо ми се мярна, някаква сянка...
Нищо, нека си седи там. На земята й е мястото на сянката, но...
А-А-Ах!
Какво е това???
Този човек, защо е полегнал в снега?
Тази виелица ще го затрупа твърде бързо!
НЕ! Ставай страннико! Ставай!
Ръцете ми, къде са ръцете ми?
Не-е-е!
Ужас!
Това е моето тяло, умрял съм!
Но... бебето чака, не може...!

Дълбоко засмукване...
Спираловидна фуния...
...и трепване!
Вдигнам ръце пред очите си и мръдвам с пръсти...
Да! Жив съм! Кошмарен сън!
Напред!
Крачка, втора, ще успея!
Трета, ритъм трябва да има...
Ето я хижата- в далечината пуши коминът...
Чакай ме миличко, тати си идва...
Стъпалата, ах тези стъпала!
Пълзя...
...и влизам като куче, с изплезен език...
Вятърът последва ме, покри пода с бяла покривка...

Огънят пращи в камината, а от бебешката люлка стърчат две боси крачета...
Дочува се гукане, а от кухнята се носят аромати от закуската...

Жажда за живот

Свързани произведения

Комментарии

Предложения