В неделята предложих да се разходим по брега, казах че съм идвал тук да карам велосипед по пясъка

- Наляво е пясък и се излиза към Рафина, надясно след пясъка има каманаци и нещо като горички от бор и храсталаци, по-диво е, все едно си на Малдивите или Занзибар.

- Ами да вървим в Занзибар тогава - засмя се тя

-- Добре, взел съм  шишенце заледена вода, все пак е лято, жега е...

Тръгнахме, цопкахме из водата, подритвахме вода един към друг, шегувахме се с топлото време и банските си

               Ауу, станало нудистки плаж ли. Малко встрани от  пясъната ивица, двойка събира слънчева енергия. Жената хванала  голото му нещо, ето грижа за човека, да не изгори кебапчето.

Тя ги видя, усмихна се и весело каза

- А дали няма мравки под тази сянка, та да ги полазят.

- Виж, виж ги следващите - тихичко прошепнах - Всичко ще им се напълни с пясък. Ееех, какво синьо море, безоблачно небе и какъв ситен пясък

- Да бе къде са  - прихна да се смее и Таня

- Спри и лекичко се обърни надясно. Не е успял даже и да си свали гащите -  шепнех

- Толкова ли е жадна, застанала на колене и му се моли - хихикаше тя в шепите си

- Ами мързеливи хора, ето аз предвидливо взех студена вода, ако ти се припие случайно имам

- Ноо, няма да им даваме вода, да били си взели - не спираше с хихикането си

Малко по-встрани, широкопола шапка ритмично се поклащаше. Така е , нищо не се вижда и можеш да си правиш съчинение по мърдаща картинка. На метри от тях друга двойка се бе преплела загадъчно.

- Да се връщаме ли - предложи тя - Но да бъдем и кръстници на този плаж, Свиркаджийски плаж, става нали

Спогледахме се и двамата избухнахме в смях.

- Хайде да се потопим във водата, не изгоряхме ли 

- О, да охладим страстите ли -  избухня тя в смях - И добре, че носиш вода, иначее.

И се хвърлихме в лазурната вода, подскачахме, пръскахме се като две пораснали деца.

- Много си чаровна така, едната ти гърда затворена в банския, другата на свобода - подхвърлих ей така

Светкавична реакция с ръце да провери коя е нарушителката.

- Охоо, и се шегуваш а , но не виждаш себе си как отпред си опънал плажните боксерки. О не, няма да пипам да не гръмне - смееше се тя от сърце.

Отръскахме водата от ръцете си на брега

-  Ето, вече можем да пийнем вода - казах подавайки шишенцето - Заслужихме си го.

Отпохме по няколко глетки студена вода.

- И друг път пак да взимаш вода, ето дойде и за нея ред - не преставаше да се смее закачлво тя

И хванати за ръце зашляпахме из водата.

И отново  дежурното, приятна работа и в събота и неделя отново да сме тук.

             Не дойде нито в събота , нито в неделя. С  нещо съм я разсърдил вероятно. Дали и двамата сме смотаняци, та не разменихме номерата на мобилните си, или се правим на много недостъпни. Хайде де, вероятно  само този е плажът или само тя е жена. Хайде де, в телефона си имам куп еднодневки, но нали вече търсих нещо по-сериозно, по-постоянно. Не ми ли умръзна все аз да се напасвам към чужди прищявки.

По навик винаги след плажа минавах през ЛИДЛ, да допълня ако е необходимо хранителните запаси в хладилника си.

Поогледах се на паркинга, я Таня зад колата си с някакъв мъж и момченце, разстоварват покупките си.

Да й се обадя ли, или да се направя на интересен. Поредната лъжкиня, от къде у мен този куцузлийски късмет.

- О, здравейте, на покупки ли - толкова радостно казах, че чак не си повярвах - Не съм очаквал да се видим на супера

- Петър здравей, запознайте се, това е Иван, това е малкият Митко. Да напазаруваме, събота и неделя знаеш е ужас, народ и чудо... Ти как я караш, ходиш ли на плаж. Иван така изгоря, искаше да почернее за 2-3 дни, даже и лосионът не помогна. Но утре сме на плажа, заповядай.

Стоях като тряснат с мокър парцал... Ауу,каква  семейна демокрация, значи не съм бил само аз демократ, имало и други

Денят мина неусетно, играехме си с малкия на плиткото, е като нямах свое дете, нищо не ми пречи да гледам чуждото. Хвърлях по едно око към шезлонгите им. Разговаряха напълно нормало, клатеха глави разбиращо После включваха и мен в най-обикновен разговор.

- Иван, какво ще кажеш да поканим Петър утре на обяд в къщи. Ще се справим с менюто

Можех да откажа, но любопитството ми надделя

- Доста ми е неудобно, но на обяд не се отказва - философски заключих

- Да, Иван ще те чака в 13 часа на втората спирка на автобуса в Спата. Хайде до утре.

Какво толкова му мисля, узо за Иван, шоколад за Митко, за нея цветя.

Вече съм на спирката, почаках малко,поне да беше дала номера си. Иван дойде оглеждайки се изглежда да запомни пътя.Полутахме се малко или така ми се стори защото вървяхме бавно. Иван позвъни.

- Ние помислихме, че сте се изгубили по пътя. Тинче, нали ти казах, че Иван е оправен, а ти ще се изгуби, от кога е излязал - през смях говореше Таня с ръце на кръста.

Седях в недоумение, сега Тинче...

- Мамо, виж чичо Пешо ми е донесал шоколад, може да ям  нали.

От хола се показа стройна жена, без особен загар, бяла както се казва, слънце не видяла.

- Здравейте, аз съм Латинка, Тина,не смея да се покажа на жаркото слънце, алергия ли имам, какво ли, избиват ме като че ли дребни пъпчички, и сега само гледам самолетите от балкона през деня, а вечер ходим на морето да газя във водата и на луна колко можеш да почернееш

Погледнах ту Тина, ту Иван

- Чакайте, нещо не разбрах, не за алергията де

- Ще ти поясня - намеси се Таня - Иван е моят брат, Тинчето е жена му, Митко е сънът им. От 15 дни са ми на гости, хайде сядайте около масата, че узото ще се стопли.

следва