І
ДЕЛЯН
Олег се отпусна тежко на дивана и отпусна до него раницата с работните дрехи и личните си инструменти, с които винаги работеше:
— Съквартирантът ти да не спи още?
— Станал е.- отговори Делян и погледна ръчния си часовник.- Отдавна. Събира последния багаж. Димитър, приятелят му, ще дойде всеки момент.
— Нова работа ли започват във Валенсия?- попита шепнешком Ервин и огледа с детско любопитство мрачното опушено помещение.
— Да, имат и работа и квартира. Но няма да започнат веднага. Утре заминават за България…да занесат урната с пепелта на Чавдар.
Тримата замълчаха и сведоха глави.
Звънецът на входната врата иззвъня рязко и Делян скочи да отвори. Широкоплещестият, мустакат Вальо заемаше почти целия отвор, а слабичката Мартина беше кацнала в ръцете му като птиченце с вирната черна опашчица.
— Здравейте!- поздравиха и двамата на испански език.- Идваме на помощ.
Гласовете им прозвучаха като дует на саксофон и върбова свирка.
— И ви носим пържени мекици! ...