Докато седя на спирката, до мен на пейката се настанява някаква жена. Аз съм се зачела в сборниче криминални разкази от някакъв поляк, когато жената ме пита кой номер е наближаващият автобус. Отговарям ѝ.
Има - няма минута - две и пак същата работа. Кипва ми лекичко отвътре. Какво се е скрила зад тия черни очила в тая тъмница, вместо да си сложи диоптрични, както съм направила и аз. Въпреки, че не се харесвам! Все пак отговарям и този път учтиво и си казвам, че от три възможни автобуса не е възможно да ѝ трябва точно този, който все още го няма. Да, ама не!
И на този не се качи!
Слад малко жената, явно подушила, че за малко да я насмотам, ми казва:
- Извинявам се много за безпокойството, - до тук добре! - но можете ли да ми кажете, когато дойде седемнайската?
Изсумтявам едно “да” и си викам на ум: “Абе, тая да не е…”, но преди дори да си довърша мисълта, моята нова познайница казва:
- Да! Сляпа съм.
Ходи сега разправяй, че ти не си като всички останали говеда, ама си имала три контролн ...