Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до последната от моите сълзи с усмивката си, и в същото време да предизвика най-големия ми плач, казвайки ми само, че ме обича, в момента, когато най-много се нуждая.
Жената, която обичам, е съществото, което разбира отвъд погледа, отвъд физическото и елементарното... тя може да обрисува надежди, очарователни утрини, космически пътувания и възвишени пейзажи... само затваряйки си очите, и да се отнесе... и да ме вземе със себе си...
Тя прави така, че душата ми да се издига в небесата... и да намеря нейната, чакайки мен, с красотата си и разтворени ръце, за да посрещнат моите... Тя познава моите страхове, моите ужаси, моите мечти, знае когато чувствам болка, когато се страхувам... и когато съм щаст ...