Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах умната! Можеше да намеря… Ама на… Мислех си, че с тоя мухльо ще съм сигурна – барем претенции няма да има. Тих един, кротък, само за изпълнение на задачи роден. Така си виках – пред хората той ще е главата на семейството, аз ще съм шията и ще го накарам да зяпа накъдето се завъртя…
Дбре беше, но… Гледам го един ден – драска си нещо на хартия. Проверявам веднага… Щото на мъже вяра да нямаш. Всичко трябва да се проверява. И никаква инициатива да не позволяваш – веднага ще направи нещо свестно по неговия калъп.
Та проверих. Няма опасност – просто си рисувал. Шкафа рисуваше, даже добре го беще докарал. Че и със светлосенки…
Е, немах си работа, похвалих го. Не го разглезвам, не му позволявам мно ...