Скърцането на вратата ме разбуди...

               Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....

               Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...

- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля при теб

Е, това го чух вече, си помислих, не съм глух та да повтаряш,...ами с тази нощничка, как няма да ти е студено, пижами нямаше ли...

- Не стойте така госпожо,... ще настинете,.. хладничко е,.. елате, заповядайте... Малко ми е неудобно но елате,...

Тя пристъпи плахо и нерешително,.. отметнах завивката

- Ето, има място,... тук е топличко,.. ще се преместя по-навътре - занареждах като дърта свекърва

Тя легна по гръб към мен, завих я,...Ходилата й се допряха в краката ми...Не смеех да шавна...

Тя се поразмърда

- Ох Петро, студено ми е,.. цялата треперя,.. да се гушна ли в теб... Прегърни ме...- шепнеше тя

Усещах парещият й дъх в лицето си,.. пръстите на ръцете й потреперваха по тялото ми...Коляното й бе завряно между краката ми на топло...

Трябваше ли да се правя на евнух,... или....

Погалих нежно ръката й,...целунах лицето й,...устните се поддадоха...Притиснах я към себе си...

Жена,... какво от това че е госпожа работодателка, нежна и отпусната в ръцете ми....

Ръката й погали щръкналите ми боксерки и се свря на топличко вътре...

А моята заопипва бикините й, намери голичко по дупето,... погали междукрачието й...

Сладострастнен  стон се изтръгна от устата й, очите й ме гледаха възбудено,.. одеждите ни се смъкнаха и голите ни тела прилепнаха едно в друго...

Усещах го в топличко местенце да си проправя път навътре... Пръстите й се забиха в гърба ми...

Гърдите й излезли на свобода подскачаха в такт...

Усещах мускулите й там долу да се стягат и разпускат,...тя трепереше от удоволствие...

Неистов звук възвести краят й...

Тялото й се отпусна бездиханно... Устните й се впиха в моите...Лежахме така вкопчени ...

След малко тазът ми се размърда напред-назад,... мускулчетата й отново заиграха...

Тя беше във въздуха с опорна точка там долу и вкопчена във врата ми...

Възбудата ни отново бе неконтролируема...

Отново сладострастен вик и преди тялото й да замре, усетих как на тласъци излиза и от мен....

Тя не мърдаше. ..сякаш животворната течност да не се разсипе....

Телата ни бяха приятно уморени и запотени...

            Сутришната тишина ме поразбуди... Децата...Сигурно спят, щом не се чуват да шляпат из стаите, вчерашната разходка им е подействала...

Кирия Ефи, тихичко спи до мен,.. едната й гърда любопитно оглежда,.. сякаш се пита, какво бе станало снощи...От леденото й лице нямаше и помен, лице ведро и усмихнато в съня си....

Кратката ваканция мина бързо в игри,  туристически походи из околността и любовна наслада за нас...сякаш всички бяхме променени.

Децата бяха заспали в колата на връщане,...ние с Ефи мълчахме замечтани и се поглеждахме.скрито или с малко носталгия..

- Знаеш ли - наруши мълчанието тя - Сега ще ни бъде още по-трудно след всичко това,.. може би не трябваше да проявявам слабост,...Ще можем ли да се справим,.. пред децата, пред другите.

Можем ли да си имаме пълно доверие,... мдаа, грешката бе моя, не устоях...

- Кирия Елефтерия, доказахме се, че не сме картонени хора, но за мен вие си оставате кирия Елефтерия, строга и справедлива... На кого да разказвам и да се хваля , а и кой ще ми повярва, че сме правили любов с госпожата... Важното е, че на нас ни е било хубаво,... От утре сме си пак същите,... вие госпожа, аз обслужващ персонал. Не сме малки деца или да измъкваме дивиденти от едно любовно приключение... Изпитанието е пред нас, ще се справим.

              Дните се заредиха монотонни, още по вече заваляха и първите есенни дъждове...

              Обикновено в петъчния късен следобед оставях децата уморени от плувни занимания, обаждах се на кирия Ефи, и се чуствах свободен два дни...

- Петро, през година корабната компания организира бал-вечеря,.. трябва да ме придружиш утре събота на събитието...

- Да госпожо, с удоволствие,.. с какво да бъда облечен и в колко часа да ви взема ....

Все ми беше тази, през колко години е бал-вечерята, нали ще ми плати, ставам комерсиален вече,..

а балът ще бъде един бонус за мен...

Пристигнахме с нейния Мерцедец,... паркирах, заобиколих колата,... отворих задната врата,...величествено тя се измъкна,... оправи  въздушно с ръка прическата си, да не би да се е разрошила в колата

- Да вървим, Петро...

Хвана ме под ръка, бодро изкачи шестте стъпала до входа,.. кокътно подаде поканата

Е, симпатична или по-скоро като гранд-дама изглеждаше в дългата си тъмно синя рокля, високи токчета,.. лъскава и гримирана...Прихванала ме нежно под ръка и леко притисната към мен...

Не вървях като бастун,... черният ми костюм сякаш подчертаваше височината ми, .. е малко и елегантност, нали гледам телевизия,... трябва да си усмихнат и да кимаш наляво-надясно, все едно всички те познават....

Отметнаха ни в списъка и сме в залата....

Наконтени лелки и чичковци,... поздравяваха се като стари  познати, поспираха се за секунда-две, после сигурно се питаха '' Кои бяха тези...''

- Ами да се забавляваме, Петро,... ще ти се обадя по мобилния когато реша да си тръгваме,...а сега

приятно забавление...

И потъна  някъде в мнозинството от рокли и прически...

Е, какво изпитва човек в подобна ситуация,.. все едно да те хванат насред бостана...

Огледах се,.. то почти няма млади  хора ,дреме му на младия човек къде ходят възрастните корабопритежатели и как се забавляват...

С чаша вино в ръка, поглеждах из залата, из дансинга,... едва ли се познават и танцуващите, уж нежно прегърнати,.. а като свърши музиката  се разбягват като опарени....

А, ето я и кирия Ефи, притиснала се на дансинга до някакъв плешив чичка...шепне му нещо на ушенце, той кимне разбирателно,... музиката свърши и те се разбягаха...Майтапи..

- Изглежда господинът скучае - наруши спокойствието ми женски глас - Не съм ви  виждала...от новите собственици сте сигурно,... Аз съм Лили

- Петро - смотулевих - Не не съм собственик, просто придружавам госпожа Елефтерия,... тя е член на сдружението,.. Аз работя при нея, грижа се за внуците й..

- Така ли - засмя се тя - Един да си признае,.. иначе трябва да ровя из регистъра да видя има ли такъв кораб и чий е... Да пийнем и да танцуваме...

Дали блусът ме успокои, или нежните й ръце на рамената ми,... Очите й ме гледаха любопитно, ръцете й опипване  ръкавите на сакото ми,... нее , нямам подплънки,..мускулести ръце са.

Странно след музиката не се разбяга а ме поведе към терасата с чаши в ръка

- Гледай, илюзорно щастие за една вечер, а повечето знаят, че нямат нищо, но се чувстват велики защото са тук... Ние, т.е.баша ми, майка и аз живеем в Ню Йорк и периодично идваме тук на бизнес срещи,... проверяваме отчети, как върви дребния корабобизнес...и организираме това

Семейна двойка хванати под ръка се приближи към нас

- Мамо, тате,.. това е Питър, Петро,... работи тук в Атина, сега се запознахме...

Представих се и аз,.. целият пламнал от срам. Разменихме дежурните реплика за бала, за времето,.. за впечатленията от таз годишната украса...все едно имам флотилия от кораби из моретата.

- Деца, забавлявайте се  - ведро каза майката - Господине, ето визитката ми, обадете се...

- Прекрасни родители имате, ако бяха някои други веднага ще ни се скарат, какво правим тук сами, а не сме в залата - констатирах аз

- Да такива са,... малко притеснени,...Имах неуспешен брак,...съпругът ми изведнъж реше, че всичко това което имаме е негово,.. Алкохола и казината го съсипаха, за какъв ми е такъв човек...взе да ме обвинява, че децата не са от него, а от бивши приятели...имам две момчета, студенти са.. Какво съм се заоплаквала... А вие семеен ли сте..

- Да и аз съм горе долу като с вашата съдба,... и моят син е студент...

- Да танцуваме ,.. да се веселим Питър, какво се ровим в стари неща...- засмя се тя

Забравихме за всичко и за всички около нас, понесени във вихъра на музиката и танца...

- Харесвате ми,.. ето покана за утре в 14 часа,.. обяд в зала 1 на хотела...Ще дойдете , нали

- Ами за госпожата...- попитах тихичко

- Тя не е поканена, това е по-специално събитие,.. дава се чек на човек по избор...Ще ви чакам

           Посетителите взеха да пооредяват

           Ние с Лили се разхождахме под ръка из залата, неспирахме да говорим,... къде да се оплакваме от живота , къде да се хвалим от него... Разговорът се въртеше по-вече около децата, за бъдещето им, реализация, отколкото за бъдещите семейни бизнес планове...

Звънна мобилният ми

- Петро можем да се пребираме - гласът на Ефи -  Чакай ме на изхода на залата....

- Да госпожо, идвам веднага...- отговорих

Лили ме гледаше сериозно,.. какво ли си мислеше...

- Трябва да тръгва,.. беше ми много приятно с вас. лека нощ - с въздишка казх

- Лека нощ и да не забравите за утре в 14 часа...- с усмивка напомни тя...

            Хванах Ефи под ръка, пристъпяхме тежко към колата,...настани се на задната седалка и  бавничко потеглих

- От къде познаваш семейството,... Знаеш ли кои са те - не се стърпя Ефи - Това е Президента на корабособствениците,... а младата госпожа е вицепрезидент,.. Тя е дъщеря му...

- Познавам само дъщерята, кирия Лили,.. не знаех, че баща й е Президент на сдружението,... никога не е говорила за това....

Трябва ли да обяснявам, че ги познавам от няколко часа...

И кирия Елефтерия потъна в мълчание...

Уличните лампи и рекламите пробягваха покрай колата....

следва