Както знаете, дами и господа, криза е. Няма пари, хората са безработни и гладуват, бензинът стана 3 лв., "бизнесмените" сменят S-класата с X6-ица и т.н. Колкото и да бягаме от нея, в един момент кризата застига всеки един от нас. Естествено, в един момент тя застигна и нашия небезизвестен познат Мишо. Е, той не беше уволнен, просто защото и досега не работеше, но баща му загуби работата си. А това, както се досещате, доведе до неприятни финансови последици за младия левент-бодибилдър-алкохолик от квартала на скучаещите милиардери Дружба сити. Семейството на Мишо беше принудено да ограничи значително разходите си, а харчовете на нашия герой въобще не бяха малки. Мишо беше принуден да се откаже от покупката на новия Айфон 5, нещо, което той беше планирал седмици наред с треперещи от очакване ръце. За какво му беше телефон, който е същият като стария, само че с малко по-голям екран, Михаил въобще не знаеше. Важното беше да е в крак с модата.

Но несгодите за Мишо тепърва започваха. Месец след месец "дъртият" (така нашият герой наричаше баща си) не можеше да си намери работа. Това принуди Михаил да се откаже от някои удобства - като например шофирането. Нямаше пари за гориво и Пежото стоеше паркирано пред блока, а младият любител на алкохола и евтините кръчми гледаше тъжно от терасата как колицата му изгнива неупотребявана. Но както знаете злото никога не идва само. Една вечер бойлерът на семейство Иванови гръмна и Мишо беше принуден (от баща си - чрез два шамара) да продаде колата си. Само след седмица покупко-продажбата беше успешно осъществена. На раздяла той помаха с ръка и пророни сълза за любимия си автомобил, докато го наблюдаваше как изчезва по улицата с мръсна газ, пилотиран от младата счетоводителка с наднормено тегло Станка. "Поне отива при ценител на музиката и Тони Стораро ще продължава да звучи от колоните" помисли си тъжно Мишо, докато бършеше сълзите си.

Страданията на нашия герой ставаха все по-жестоки. Сега, когато нямаше личен автомобил, Мишо изведнъж се оказа не толкова близък на приятелите си. Внезапно те започнаха да се събират без него и да не му се обаждат. Обикновено в живота е така - когато си тъжен (и нямаш пари), хората странят от теб. Никой не иска да го заразиш със страданието си, нито пък иска да му пушиш цигарите на аванта. Ситуацията наистина беше плачевна. Мишо беше принуден дори да се откаже от хранителните си добавки, за които даваше по няколкостотин лева на месец. Изведнъж тренировките във фитнеса станаха много по-трудни. Тялото на Михаил страдаше, но трижди пъти повече страдаше нежната му душа. Отчаяни мисли минаваха през главата на нашия герой. Представяте ли си, той дори се замисли дали да не си намери работа и да изкарва собствени пари! Но тази мисъл бързо се изпари - "на 24 години съм, защо да бързам да работя, на тези години хората още учат" си повтаряше Мишо. Все пак работата беше само за бедните и простите. Той беше роден за по-велики неща. Искаше да има живота на Жоро Илиев или на Тони Монтана. Мишо знаеше, че може да пробие само по нелегален начин, но така и не успяваше да намери начин да започне кариерата си на преуспяващ наркобарон.

Тъкмо когато нещата изглеждаха безнадеждни, най-накрая късметът се усмихна и на дружбенския (вече бивш) бодибилдър. Мишо спечели 100 лв. от "Еврофутбол" и реши да вложи печалбата в стабилно количество етилов алкохол. Зареди ваучера на телефона си с 5 лв. и веднага позвъни на комшията си и някогашен пръв приятел Боро Танцьоро, виден майстор на кючека. Предложението за напиване беше прието още на първо четене и двамата се разбраха кога и къде да проведат културното мероприятие.

Въпросният ден и час дойдоха и Мишо се запъти към мястото на срещата с аверите си. Когато влезна в кварталната кръчма, веднага забеляза, че нещо не е наред. Беше ненадминат в смятането с пръсти и му трябваха само около 37 секунди, за да осъзнае, че на масата, където бяха приятелите му, имаше един човек повече. "Това лице ми е познато" си каза наум Михаил. Не, не можеше да бъде възможно. Този човек не трябваше да е тук, той беше в Америка, по дяволите! Но нямаше кой друг да е - среден на ръст, мазна коса, рехава брада, огромно бирено шкембе и пиеше мастика в 6:30 вечерта. Легендата се беше върнал. Но не онзи, футболистът от Левски. Друга Легенда беше този. Иван Легендата - по-големият брат на Боро. Той беше ужасът на бабичките от квартала. Най-големият измекяр и плужек, живял някога в "Дружба". След петгодишно изгнание в Чикаго, където беше живял на гърба на някаква грозновата пловдивчанка, той отново беше тук. Явно и нейното търпение се беше изчерпало и той се беше прибрал в България, за ужас на собствените си родители. Легендата наистина беше легендарен пияница и нехранимайко и също така идолът на Мишо и Боро. Той беше един истински жив бог на мързела. "На 30 години, все така безработен и дори държи на пиене още повече" помисли си Мишо. Легендата явно беше доразвил уменията си по време на престоя в Щатите.
 - А, ето го и Мишката, бе! - поздрави Легендата с мазния си измекярски глас. - Боро каза, че си спечелил 100 кинта от "Еврофутбол". Значи тази вечер пиенето е от теб. Ела тук да се видим... и да почерпиш, разбира се.
Само Легендата можеше толкова бързо и лесно да си изпроси безплатно пиене за цяла вечер. Мишо мразеше да черпи, но от всичко на света най-много мразеше да черпи Легендата. По-големият брат на Боро пиеше много, ядеше много, чупеше страшно много чаши, а и освен това беше Легендата. Човекът, който отне на Мишо първата му голяма любов. Да, беше преди цели 6 години, но той все още си я обичаше малката сладка трътлеста Вероника (също като попфолк радиото). Михаил и Вероника бяха неразделни, той си я целуваше и прегръщаше колкото се може по-показно, водеше я на кафе, и на дискотека, и в кръчмата също, дори ù позволяваше да му пуши от цигарите. И тя го заряза заради Легендата. А сега този човек се връщаше в живота му и проваляше единствената му смислена вечер от месеци насам (смислена = много пиене).

Мишо излезе пред кръчмата и запали цигара. "Бойко Борисов и тъпите му закони!" - почти на глас напсува премиера. "Човек вече една цигара на може да изпуши на спокойствие в кръчмата... и т'ва 'щото било вредно тютюнопушенето... Как пък един път не измислиха нещо полезно тези глупави депутати, нещо като за народа? Какво са им виновни цигарите?" - Мишо беше крайно възмутен от този законодателен акт на ГЕРБ. Изпуши си цигарата и си хвърли фаса на тротоара. И взе съдбоносно решение:
- Майната му на Бойко! Ще гласувам за Доган на изборите! - извика Мишо. И реши, че е време да си намери работа.

О, колко е жесток животът!