sailor1 (Морякът)
35 645
7 июл. 2007 г., 17:34

Жезълът на живота (Из „Сакура и Божур) 

  Проза
2271 0 13

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

6 мин за четене
 

Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след работа. Тази седмица бяха постоянно заети заради пристигането на някаква ескадра и сега се наслаждаваше на своя кратък покой.

Ненадейно сърцето й трепна. Първото нещо, което забеляза в тълпата, бе едно шалче. Онова, което му бе подарила преди време. После очите и се плъзнаха по познатата до болка фигура и с радост видя, как бърза към дома.


Още щом стъпи на брега, той го извади от джоба си и завърза на врата,  въпреки униформата. Не усети, кога се озова пред дома на Цветята. С нетърпение прекрачи прага и започна да я търси с очи, но не я видя. И когато вече бе решил да я изчака на барчето, почувства, че две топли ръце нежно закриха очите му. Сложи своите върху тях и зачака. Дочу шеговито обиден глас:


  • - Защо не питаш кой е?
  • - А защо да го правя? Нима не ги познавам?

Свали нейните ръце и без да ги пуска, се обърна. Пред себе си видя познатите сияещи очи. Очакваше с любопитство да разбере, дали е познала шалчето. Но в нейната кръв течеше гордостта на предците от по-добри времена. Само го хвана за ръка и го поведе към стаята си. Двамата преминаха бързо през салона, изпращани от завистливите погледи на свободните момичета. Но вече нищо не ги интересуваше на света.


С облекчение плъзна вратата на стаята й след себе си и жадно я прегърна. Почувства, как нейното тяло също се притисна към него и замря, като малко птиче под крилете на майка си.


  • - Няма ли да ми кажеш нещо? - вече попита на свой ред той.
  • - Какво очакваш да ти кажа?
  • - Нещо да попиташ?
  • - Какво да те питам? - откровено го дразнеше тя.
  • - Нищо ли не забеляза? - той бе изненадан от нейната недосетливост.

Тя се подвуоми за миг, дали да продължи да го разиграва, но видя в очите му недоумение и се отказа. Засмя се и седна на коленете му.


  • - За шалчето ли говориш?
  • - Че за какво друго?
  • - Разбира се, че го видях. Нали затова ти го подарих тогава. Помниш ли?
  • - Да! И вече винаги го нося!
  • - Благодаря ти, Божуре мой. А помниш ли онази нощ?
  • - Никога не ще я забравя! Не разбрах защо го направи, но всичко бе незабравимо. Поне за мен. Често ли го правите на някого?
  • - Не! За клиентите е доста скъпо удоволствие. Не всеки може да си го позволи. Тогава бе подарък за теб.
  • - Тогава двете не ми поискахте нищо. Господарката ви също. Тя знаеше ли?
  • - Разбира се! Знаеш ли как го наричаме?
  • - Не!
  • - Тайски масаж. Много е древен и винаги се изпълнява от две момичета. Нали ще останеш? Или си дошъл само да ми покажеш, че още не си загубил подаръка ми? - шеговито се нацупи тя.
  • - Разбира се, че ще остана! А шалчето е винаги с мен. Та това е подарък от най-прекрасната Сакура на света!

Със задоволство видя, как ушите й пламнаха. Знаеше добре, че в страната й не правят комплименти. Още повече на Цветята на живота. Мъжете без излишни думи получават онова, за което са платили и отиват да си придават важност вкъщи. А съпругите им се правят, че не са усетили чуждия аромат по тялото им, докато ги събличат да си вземат обичайната вана.


Тя с благодарност притисна лицето му към себе си и тихичко го попита:


  • - Знаеш ли какво наричаме „Лингам"?
  • - Не!
  • - Така наричаме вашият „Жезъл на света"! - усмихна се тя.
  • - Вече разбрах. Колко невероятни имена имате за обикновените неща - се смути той.
  • - Двете означават едно и също нещо. Лингам е древна санскритска дума. Ние я превеждаме като Жезъл на света. Искаш ли да усетиш защо те попитах?
  • - Как?
  • - Не говори повече! - и тя притисна малкият си пръст към устните му, и стана.

Поведе го към ваната и с ловки движения свали дрехите от себе си. Без да отделя поглед от прекрасните очертания, той също се съблече. Последното свалено нещо бе шалчето. Целуна го и го постави на масичката.

Двамата се плъзнаха във водата. С ловки движения тя обля цялото му тяло и започна леко да го масажира. Почувства, че иска да се слее с нея и с дяволит поглед натисна леко една точка, за да го спре. Той изсумтя недоволен:

  • - Но защо? Нали само ме масажираше? И през онази вечер постоянно го правехте.
  • - Ти помниш ли как завърши всичко?
  • - Да! Бе прекрасно!
  • - Вие много бързате. Закъде? Нали когато сте с нас, светът трябва да изчезне? Или постоянно правите състезание - кой, колко пъти, за колко време... Нима е толкова важно?
  • - Не! Не е! Права си. Най-важното е, че сме заедно - смути се той.

Двамата излязоха от водата. Тя му подаде една хавлия и взе втората. Попи капките вода и я пусна да се свлече на земята. Пое неговата ръка и го поведе към ниското легло. Внимателно нагласи възглавница под главата му и се усмихна.


  • - Не говори повече! Само наблюдавай и се наслаждавай.

Нежно разтвори бедрата му и го застави да свие леко коленете си. После взе едно флаконче с непознат аромат от малката масичка и се настани между краката му. Обля ръцете си и започна да ги плъзга по мускулите на корема му, по гърдите. Той притвори очи от наслада, когато започна да масажира зърната на гърдите му. Усети как едната ръка се плъзна надолу... След малко и втората пое по същия път. Обхванаха Лингама и с кръгли движения започнаха да масажират неговото дърво и торбичката. Сакура обля отново ръцете си с маслото и започна да ги плъзга с променлива настойчивост по и около Жезъла на света, като внимаваше да потиска неговото желание, за да не свърши в ръцете й. Сменяше неочаквано посоката на своите движения. Двете й ръце се събираха и разделяха, без да изпускат и за секунда онова, което държаха. Редуваше натиска на своите пръсти върху затоплената му кожа. Понякога плъзгаше едната си ръка назад и леко завърташе един от пръстите си около потайното му място. Все по-често нейните пръсти се разхождаха между него и Лингама с нарастваща сила. Обикаляха около тях и сменяха своята посока, за да се върнат отново и отново... 


От време на време с тяло се плъзгаше по него. Като че ли случайно, нейната ухаеща гръд и гладко коремче докосваха неговия Жезъл на живота, бедрата го обвиваха и прохладната нощ се превръщаше в огнена пещ.


Момичето с радост наблюдаваше неговото лице. Радваше се на всяко негово притваряне на очи, въздишки. Ловко се изплъзваше изпод ръцете му и се връщаше между неговите бедра... Насладата му бе неописуема. Бе забравил дали е ден или нощ, къде и с кого се намира... И точно когато бе решил, че никога няма да я прегърне, листата на дърветата се залюляха в такт на техните преплетени тела...


После, успокоени, двамата лежаха един до друг и на свой ред неговата ръка продължаваше да дарява ласки там, където до преди малко бе самият той.

Не знаеше как да покаже своето щастие. Преди да дойде в тази част на света, бе посещавал салони за масаж в Европа, но никога не бяха отделяли такова внимание на тази област. Интересуваха се повече да го възбудят и да свърши по-бързо, за да приемат следващия... А Сакура му показа колко точки на наслада има около онова, което най-меко наричаха „мъжко достойнство".


Разбираше, че не може да се сравнява с нейната опитност, но бе решил да се превърне в неин достоен ученик. И да разцъфтява в неговите ръце, като вишна сред пролетните слънчеви лъчи...

© Морякът Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че сте го прочели. Не, Антония, не е книга. По-скоро ще бъде част от спомени за света заедно с още неща. Много се радвам, че читателките му не се чувстват неудобно. Защото целта ми бе да се покаже красотата на една страна от нашия живот, за която по незнайни за мен причини отбягваме да говорим в Европа или сме прекалено вулгарни, избивайки някакви личностни комплекси.
  • Ако "Сакура и Божур" е книга, то аз задължително искам да я притежавам!
    Абсолютно нищо не ме кара да се чувствам неудобно четейки твоите разкази на такава тематика, напротив, правя го с огромен интерес!
  • Завиждам му! И май не само аз си мисля по този начин!
  • остави ме без дъх ... развихри въображението , фантазията ми ... Накара ме да искам да опитам всичко онова... Иска ми се да те чета отново и отново .....
  • Дими, Вероника, благодаря ви за смелостта да оставите знак, че сте го прочели! Радвам се, че има и по съвременно смели жени! Пожелавам ви да изпитате подобна чуствена наслада от любимитге мъже! Пожелавам и на мъжете да изпитат всичко това! Та светът е толкова малък!
  • Хубаво е, Моряко. Майсторски пишеш и те поздравявам!
  • Благодаря на прочелите го още веднъж! Вероника, Петинка, и на вас особено за смелостта да оставите следа от своето присъствие! Защото си мисля, че повече хора се решават да коментират по-други неща, но не и този тип споделени изживявания. Все пак са още много смущаващи за хората в България!
  • И все пак се радвам, че не пропуснах този толкова интригуващ и поучителен разказ...!
    За което Благодаря!
  • Благодаря, Ина! Да, Светлана, ние сме на едно мнение въпреки, че то изглежда скандално в очите на толкова много хора в нашия век! Зная, Далия, зная! И разбирам! Имам още какво да споделя с хора като написалите тук някакъв коментар, но не съм сигурен дали споделянето на спомени за изживяно ще е приемливо за прочит от останалите. Но аз пожелавам на всички да се докоснат до изящното източно изкуство на правене на Любов!
  • Аз нищо няма да казвам, ти си знаеш! Поздрав!!!
  • ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ЗА ТЕЗИ НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ, ДА СЕ ЧЕТЕ И ДА СЕ ПИТА, АКО НЕЩО НЕ Е ЯСНО. Любенето, правенето на секс или любов, това имах предвид. За това говоря с децата си, с приятели и приятелки. Баща ми така ме е възпитавал и аз така си уча децата. Не само едното ръгане. Три капки парфюм, хубава музика и малко въображение, вършат чудеса. Сапунът също...Не е необходимо да си практикувал цялата Кама сутра, но поне малко от малко някои неща трябва да се знаят. ПОНЕ ДА ПОПИТАШ ДРУГИЯ ДОВОЛЕН ЛИ Е, А ТОЙ ДА ТИ ОТГОВОРИ: По-хубаво не ми е било никога! И така всеки път, ако може!!!
  • Благодаря за коментара на Светлана и на всички, които са надникнали тук.
    Светлана, ти вероятно имаш впредвид не какво е чувството Любов, а правенето на любов. В този смисъл си права без всякакъв спор.

    Истината е, че този вид масаж се практикува само върху ненапрегнатата, "изморена" част от тялото. И понеже тези точки в Европа са непознати (поне, където съм бил) там се извършва, след като мъжът вече е изпитал удоволствие.

    Само в Индия, Япония и някои съседни на Китай страни, някои средни и висши нива на "Цветята на живота" ги изучават и практикуват. Затова на тях е все едно в какво физическо състояние е техният клиент.
    Светлана, благодаря ти още веднъж и за смелостта да го коментираш! Все пак този разказ доста дълго е бил обсъждан днес, преди да бъде пуснат за прочит. За което съм длъжен да благодаря на екипа на този прекрасен съвременен сайт!
    Просто за сведение - разновидност на някои видове се прилага и върху клиенти жени.
  • Любовта е изкуство за доставяне удоволствие на любимия! Независимо дали това е любовника или съпруга. Такова понятие като задължителен секс не трябва да съществува. По-добре никакъв, отколкото лош секс. Това трябва да се учи!!! Радвам се, че го прочетох!!!
Предложения
: ??:??