Жезълът на живота (Из „Сакура и Божур)

Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след работа. Тази седмица бяха постоянно заети заради пристигането на някаква ескадра и сега се наслаждаваше на своя кратък покой.

Ненадейно сърцето й трепна. Първото нещо, което забеляза в тълпата, бе едно шалче. Онова, което му бе подарила преди време. После очите и се плъзнаха по познатата до болка фигура и с радост видя, как бърза към дома.

Още щом стъпи на брега, той го извади от джоба си и завърза на врата,  въпреки униформата. Не усети, кога се озова пред дома на Цветята. С нетърпение прекрачи прага и започна да я търси с очи, но не я видя. И когато вече бе решил да я изчака на барчето, почувства, че две топли ръце нежно закриха очите му. Сложи своите върху тях и зачака. Дочу шеговито обиден глас:

• - Защо не питаш кой е?
• - А защо да го правя? Нима не ги познавам?

Свали нейните ръце и без да ги пуска, се обърна. Пред себе си видя познатите сияещи очи. Очакваше с любопитство да разбере, дали е познала шалчето. Но в нейната кръв течеше гордостта на предците от по-добри времена. Само го хвана за ръка и го поведе към стаята си. Двамата преминаха бързо през салона, изпращани от завистливите погледи на свободните момичета. Но вече нищо не ги интересуваше на света.

С облекчение плъзна вратата на стаята й след себе си и жадно я прегърна. Почувства, как нейното тяло също се притисна към него и замря, като малко птиче под крилете на майка си.

• - Няма ли да ми кажеш нещо? - вече попита на свой ред той.
• - Какво очакваш да ти кажа?
• - Нещо да попиташ?
• - Какво да те питам? - откровено го дразнеше тя.
• - Нищо ли не забеляза? - той бе изненадан от нейната недосетливост.

Тя се подвуоми за миг, дали да продължи да го разиграва, но видя в очите му недоумение и се отказа. Засмя се и седна на коленете му.

• - За шалчето ли говориш?
• - Че за какво друго?
• - Разбира се, че го видях. Нали затова ти го подарих тогава. Помниш ли?
• - Да! И вече винаги го нося!
• - Благодаря ти, Божуре мой. А помниш ли онази нощ?
• - Никога не ще я забравя! Не разбрах защо го направи, но всичко бе незабравимо. Поне за мен. Често ли го правите на някого?
• - Не! За клиентите е доста скъпо удоволствие. Не всеки може да си го позволи. Тогава бе подарък за теб.
• - Тогава двете не ми поискахте нищо. Господарката ви също. Тя знаеше ли?
• - Разбира се! Знаеш ли как го наричаме?
• - Не!
• - Тайски масаж. Много е древен и винаги се изпълнява от две момичета. Нали ще останеш? Или си дошъл само да ми покажеш, че още не си загубил подаръка ми? - шеговито се нацупи тя.
• - Разбира се, че ще остана! А шалчето е винаги с мен. Та това е подарък от най-прекрасната Сакура на света!

Със задоволство видя, как ушите й пламнаха. Знаеше добре, че в страната й не правят комплименти. Още повече на Цветята на живота. Мъжете без излишни думи получават онова, за което са платили и отиват да си придават важност вкъщи. А съпругите им се правят, че не са усетили чуждия аромат по тялото им, докато ги събличат да си вземат обичайната вана.

Тя с благодарност притисна лицето му към себе си и тихичко го попита:

• - Знаеш ли какво наричаме „Лингам"?
• - Не!
• - Така наричаме вашият „Жезъл на света"! - усмихна се тя.
• - Вече разбрах. Колко невероятни имена имате за обикновените неща - се смути той.
• - Двете означават едно и също нещо. Лингам е древна санскритска дума. Ние я превеждаме като Жезъл на света. Искаш ли да усетиш защо те попитах?
• - Как?
• - Не говори повече! - и тя притисна малкият си пръст към устните му, и стана.

Поведе го към ваната и с ловки движения свали дрехите от себе си. Без да отделя поглед от прекрасните очертания, той също се съблече. Последното свалено нещо бе шалчето. Целуна го и го постави на масичката.

Двамата се плъзнаха във водата. С ловки движения тя обля цялото му тяло и започна леко да го масажира. Почувства, че иска да се слее с нея и с дяволит поглед натисна леко една точка, за да го спре. Той изсумтя недоволен:

• - Но защо? Нали само ме масажираше? И през онази вечер постоянно го правехте.
• - Ти помниш ли как завърши всичко?
• - Да! Бе прекрасно!
• - Вие много бързате. Закъде? Нали когато сте с нас, светът трябва да изчезне? Или постоянно правите състезание - кой, колко пъти, за колко време... Нима е толкова важно?
• - Не! Не е! Права си. Най-важното е, че сме заедно - смути се той.

Двамата излязоха от водата. Тя му подаде една хавлия и взе втората. Попи капките вода и я пусна да се свлече на земята. Пое неговата ръка и го поведе към ниското легло. Внимателно нагласи възглавница под главата му и се усмихна.

• - Не говори повече! Само наблюдавай и се наслаждавай.
  

Нежно разтвори бедрата му и го застави да свие леко коленете си. После взе едно флаконче с непознат аромат от малката масичка и се настани между краката му. Обля ръцете си и започна да ги плъзга по мускулите на корема му, по гърдите. Той притвори очи от наслада, когато започна да масажира зърната на гърдите му. Усети как едната ръка се плъзна надолу... След малко и втората пое по същия път. Обхванаха Лингама и с кръгли движения започнаха да масажират неговото дърво и торбичката. Сакура обля отново ръцете си с маслото и започна да ги плъзга с променлива настойчивост по и около Жезъла на света, като внимаваше да потиска неговото желание, за да не свърши в ръцете й. Сменяше неочаквано посоката на своите движения. Двете й ръце се събираха и разделяха, без да изпускат и за секунда онова, което държаха. Редуваше натиска на своите пръсти върху затоплената му кожа. Понякога плъзгаше едната си ръка назад и леко завърташе един от пръстите си около потайното му място. Все по-често нейните пръсти се разхождаха между него и Лингама с нарастваща сила. Обикаляха около тях и сменяха своята посока, за да се върнат отново и отново... 

От време на време с тяло се плъзгаше по него. Като че ли случайно, нейната ухаеща гръд и гладко коремче докосваха неговия Жезъл на живота, бедрата го обвиваха и прохладната нощ се превръщаше в огнена пещ.

Момичето с радост наблюдаваше неговото лице. Радваше се на всяко негово притваряне на очи, въздишки. Ловко се изплъзваше изпод ръцете му и се връщаше между неговите бедра... Насладата му бе неописуема. Бе забравил дали е ден или нощ, къде и с кого се намира... И точно когато бе решил, че никога няма да я прегърне, листата на дърветата се залюляха в такт на техните преплетени тела...

После, успокоени, двамата лежаха един до друг и на свой ред неговата ръка продължаваше да дарява ласки там, където до преди малко бе самият той.

Не знаеше как да покаже своето щастие. Преди да дойде в тази част на света, бе посещавал салони за масаж в Европа, но никога не бяха отделяли такова внимание на тази област. Интересуваха се повече да го възбудят и да свърши по-бързо, за да приемат следващия... А Сакура му показа колко точки на наслада има около онова, което най-меко наричаха „мъжко достойнство".

Разбираше, че не може да се сравнява с нейната опитност, но бе решил да се превърне в неин достоен ученик. И да разцъфтява в неговите ръце, като вишна сред пролетните слънчеви лъчи...