Жилетка като захарен памук

 Катя живееше от няколко месеца в София. След като завърши гимназия в Елхово се примоли на брат си да я вземе при себе си в столицата. Мразеше родното село, ама много го мразеше. Вечната немотия, в която бе израснала, вечно пияния и баща и безсилието на майка и, безропотно търпяща побоищата от оскотелия и мъж. Мразеше всичко това. Брат и работеше като шофьор за една фирма от пет години и живееше в гарсониера в краен квартал. Съгласи се да я приеме, защото много добре знаеше, че живот на село в това семейство- няма.

  Младото момиче бързо се адаптира към големия град. Работеше като чистачка на офиси с минимална заплата, но това не я притесняваше. Беше уверена, че дълго няма да остане без приятел и се надяваше да е имотен и с пари.

  Точно днес имаше свободен следобед и се шляеше покрай скъпите магазини в центъра. Гледаше, преценяваше и се стряскаше от цените. Когато се премести при брат си, той и накупи дрешки от втората употреба, които бяха направо върха в сравнение със селските тежки жилетки и басмени роклички, но тя мечтаеше за скъпи, луксозни дрехи. Брат и беше казал, че няма да плаща наем и режийни, но трябва да се грижи за чистотата и да спести малко пари, за да имат готови при нужда. Но тя си накупи гримове, ходеше на маникюр и фризьор и не заделяше нищо.

 Спря се да запали цигара и се загледа в една лъскава витрина. Видя прекрасна, невиждана розова жилетка. Тя бе пухкава в блед, нежен нюанс, сякаш направена от захарен памук, същия който майка и купуваше на селския събор преди години.

„ – Леле, каква жилетка! Страхотна!“-изрече почти на глас момичето. Погледна цената, която надхвърляше половината наем. Този факт не я възпря да влезе и да я премери. Стоеше и зашеметяващо и подчертаваше сините и очи. Свали я с нежелание, но си обеща, че ще я има.

  Така минаха няколко дни, а жилетката не излизаше от главата и. Обади се на село да пита майка си дали може да и прати пари, но тя се разплака и каза, че баща и изпива всичко.

- Добре, повече няма да ти звъня, вечно нямаш- изстреля заканата си и затвори телефона.

Тръгна раздразнена към квартирата, защото се сети, че трябва да изпере и приготви нещо за вечеря. Брат и щеше да се прибере изгладнял, а пък не смееше да го ядосва.

  Вечерта си легна и реши твърдо, че трябва да има жилетката. Няма повече да чака.

  Беше съботен следобед и тя с решителна крачка се отправи към магазина. Влезе, беше си облякла памучна блуза и отгоре големия суичър на брат и. Спокойно се раздвижи между щендерите , заета да разглежда. Когато забеляза, че продавачката говори с клиентка, грабна жилетката и две рокли и се вмъкна в пробната. Ръцете и задействаха пъргаво. Бързо извади голяма ножица и отряза внимателно алармата на жилетката. Дупката, която зейна не я изплаши, облече жилетката и намъкна суичъра върху нея. Беше готова за излизане. Леко надзърна зад пердето, видя че продавачката все още е заета и излезе много спокойно, оставяйки роклите. Щом измина първите 50 метра хукна с всички сили. Достигна спрял трамвай и направо се хвърли в него. От челото и се стичаше пот, но тя се почувства върховно.

 - Да, да, да моя е!-почти извика, когато слезе на една абсолютно непозната спирка, но знаеше, че ще се оправи някак. Зарадва се, че се е отървала, но си забрани да приближава магазина дори и отдалеч.

Прибра се и видя, че брат и го няма. Веднага се изправи срещу огледалото.

 – Прекрасно! Направо съм в розов облак!-пусна радиото и затанцува. Когато се наслади на воля, взе розов конец и внимателно заши дупката. Помисли си, че поне за това умение може да е благодарна на майка си. Разреса пухкавата ангора и щетата почти не се виждаше.

  Така минаха няколко месеца и тя се замисли дали пак да не се сдобие с някоя скъпа дреха, но знаеше, че няма как да излъже брат си и това я спираше.

 В началото на есента разбра, че майка и е тежко болна. Не беше се обаждала от последния разговор за парите. Като разбра това, брат и избухна и нареди:

- Утре заминаваш при мама! Не те е срам!

- Не мога, на работа съм- изсъска Катя.

- Абе, момиче, а мога ли да те изгоня от тук. Веднага ще звънна на шефа ти и да си отлетяла към село.

- Не можеш да ме накараш! Какво ще направиш?

- Какво ли, нахалнице! Стягай багажа веднага, че ще хвърчиш!-зачервен изкрещя и замята дрехи от гардероба. Хвърляйки якето и от него изпадна розовата жилетка. Той онемя за миг, преценил цената на луксозната дреха.

- Какво е това, от къде го имаш ?- изкрещя Митко.

- Не е твоя работа!-изплю озлобено момичето.

- Казвай, ако не искаш да те изхвърля завинаги!

- Взех пари назаем от една приятелка, връщам ги по малко- отговори, вече посмекчила тона.

- И сега какво, имаш ли някакви пари?

- Имам малко, но не и за билет-излъга Катя.

- Момиче, за бой си!-изгърмя Митко, отвори портмонето и хвърли 50 лева. Затвори вратата с трясък и включи телевизора вбесен.

 С огромно нежелание Катя сложи малко дрехи в сака и най- отгоре внимателно положи жилетката. На другия ден пристигна и завари майка си да лежи изнемощяла. Тя и се зарадва много и сякаш живна.

- Кате, момичето ми! Ела да те гушна- почти изхлипа майка и.

- Майко, нали знаеш, че не си падам по прегръдките. Казвай какво да свърша.

- Иди, моля те да купиш хляб от фурната.

- Нямам пари !

- Вземи портмонето ми. Има малко, ще ти стигнат.

Катя реши да облече розовата жилетка, за да се покаже на селяните, да я видят завистниците. Поговори с няколко души на центъра и се прибра ухилена.

“ - Показах им коя съм-си помисли доволна.“ Майка и се надигна с усилие и ахна.

- Кате, каква е тази прекрасна жилетка, като облаче си?

- Еми, няма все с парцали да ходя- озъби се в отговор.

- Радвам се много, но я свали, че ще те помоля да видиш дали има яйца в кокошарника. Баща ти не се е вясвал от дни. Все в Елхово имал работа.

- Стига, майко, не искам да чувам за него. Пияница!

  Катя остана няколко дни и заведе майка си на лекар в Елхово. Направиха изследвания. Позачисти къщата и се обади на брат си, че се прибира.

- Изчакай ме да пристигна, не можем да я оставим сама-нареди Митко.

Катя се прибра с облекчение. Но след три дни брат и се обади, че майка им е зле и ще я настани в болница в София.

Приеха я за лечение, но майка им се влошаваше и лекарите не даваха надежда. Катя направи усилие да я посети няколко пъти. Дълбоко в себе си и беше мъчно, но обвиняваше и двамата си родители за несретата на семейството. За Катя те бяха просто пияница и слаба жена.

Вечер се караше с брат си озлобена, натъртваше как не можела спокойно да ходи на работа, да си почине, спореше и не даваше и стотинка за лечението. И чашата преля.

- Взимай си партакешите, неблагодарнице!-изкрещя брат и.

- Гониш ли ме?-изсъска с поглед пълен със злоба.

- Гоня те и още как!-кипнал от наглостта, Митко извади най- големия сак и заблъска дрехите и. Ето и розовия ти парцал, който сигурно още изплащаш.

Изблъска я на стълбите и запрати сака в краката и.

 Разтреперана Катя влезе в асансьора. Убедена беше, че след малко Митко ще звънне. Но той не се обади. Реши да се помоли на една колежка да я приеме. Тя се съгласи, но само за три дни. Трите дни изминаха. Катя помоли други познати, но удари на камък. Преброи парите и прецени, че може да отседне за малко в някой хостел. Знаеше, че не е решение. И тъкмо се престраши да звънне на брат си и той звънна. Сърцето и трепна от облекчение, че той отстъпва.

- Катя, мама почина-изрече с треперещ глас. Аз ще се оправя тук, а ти тръгвай за село да уредиш нещата там. Митко нареди още нещо, но Катя беше в шок. Мислеше само за това какво я чака. Брат и не бе я поканил да се върне обратно.

Прибра се на село и завари къщата празна. Съседката изказа съболезнования. Катя захвърли сака и хукна към кръчмата. Баща и вече беше пиян.

 -О, Кате седни да поменем майка ти- изфъфли.

- Още не сме я погребали, а ти вече помен правиш, нищожество! Тръгвай веднага! Катя го събори от стола и го задърпа. Кръчмарят се изплаши и скочи да помогне.

Есента преваляше. Катя живееше на квартира с още две момичета. Работеше на две места, справяше се, но много и тежеше, че с Митко изгубиха контакт. За него тя вече не съществуваше. В живота и нямаше нищо розово с изключение на розовата жилетка, която приличаше на вкоравил се захарен памук. Обличаше я често, но вече не я радваше. Сега мислеше, че кражбата и донесе само нещастие. Чувстваше се сама и изоставена. Искаше и се да поговори с майка си, с брат си. Тръгна да се разходи по улиците безцелно. В един подлез видя стара циганка да проси.

- О, убавице дай некой лев за децата. В черния ониксов поглед потрепваше хитрост.

Катя я погледна, нямаше да и даде пари, защото вече пестеше.

- Я, к’ва убава жилетка имаш, кат шекерче!

- Искаш ли я, на!

Катя свали жилетката. Черните дълги нокти се впиха в розовия облак и го натикаха в изкаляната черна торба.