Mar 30, 2025, 5:50 PM

Жилетка като захарен памук 

  Prose » Narratives
145 4 22
8 min reading
Катя живееше от няколко месеца в София. След като завърши гимназия в Елхово се примоли на брат си да я вземе при себе си в столицата. Мразеше родното село, ама много го мразеше. Вечната немотия, в която бе израснала, вечно пияния и баща и безсилието на майка и, безропотно търпяща побоищата от оскотелия и мъж. Мразеше всичко това. Брат и работеше като шофьор за една фирма от пет години и живееше в гарсониера в краен квартал. Съгласи се да я приеме, защото много добре знаеше, че живот на село в това семейство- няма.
Младото момиче бързо се адаптира към големия град. Работеше като чистачка на офиси с минимална заплата, но това не я притесняваше. Беше уверена, че дълго няма да остане без приятел и се надяваше да е имотен и с пари.
Точно днес имаше свободен следобед и се шляеше покрай скъпите магазини в центъра. Гледаше, преценяваше и се стряскаше от цените. Когато се премести при брат си, той и накупи дрешки от втората употреба, които бяха направо върха в сравнение със селските тежки жилет ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??