5 нояб. 2007 г., 20:11

Жива

1.6K 0 1
1 мин за четене
 

Жива съм. Не се страхувам да кажа, че желая, че харесвам, че обичам. Не ме е страх. Kогато съм жадна - пия. Единствена ли съм? Нима само аз съм жива в този нереален, измислен и лицемерен свят. Разхождам се сред гробище, само моята кръв ли е топла, само моят ли поглед гори?  Алеите - сиви, покрити с попадали есенни листа, които се носят от вятъра и танцуват в краката ми... Вървя, викам... смея се... плача... - нищо - никакъв отговор, хората, които ходят край мен, отминават с празните си мъртви погледи, толкова мъртви. Ако и аз "умра"? Тогава няма да крача сама, ще се присъединя към тях, ще вървя между танцуващите листа и няма да ги забелязвам, няма да имам нужда да търся. Няма да съм сама... Няма да чувствам дъжда, когато небето, ужасено от всичката мърсотия на този гробовен свят, реши да го измие (обичам това усещане)... няма  да има значение, че не чувам нечий смях или плач), защото и аз няма да се смея  вече. Няма да вдигам лицето си към падащите снежинки, за да ме погалят в онази част от секундата, в която се разтапят от  топлината ми и отдават живота си в една последна ласка - стичаща се по кожата ми... Няма да лежа в тревата напролет, когато целият живот се е влял във всички твари и те се любят и сътворяват света отново и отново. Самотата не може да ми отнеме  това! Ще продължавам да бродя сама по алеите на гробището и да се разминавам с труповете наоколо. Нека тяхното мъртво съществуване ми напомня постоянно, че аз съм жива и чувствам, макар и сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уау.... много истинско ...тъжно и красиво..
    поздрав Силви..

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...