Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й роман така и не бе завършен и често тя се връщаше към него с болка и тъга. Страдаше, защото когато създаде своя първи герой, тя се влюби в него. Но не просто се влюби, а изпадна в един необясним транс, обгърнал я цяла, от който не можеше и не искаше да излиза. Заживя в неговия свят. Зачака го. Мечтаеше той да дойде и да я отведе. И това... не се случи.
Галина се отказа да мечтае и погледът й към света се смрачи. Не искаше да знае за нищо и никой, обвини първо героя си, че не е до нея, после себе си, че го е измислила. Но все още го обичаше и понякога плачеше нощем, че нейният рицар е само на хартия...
Сега Галя се бе върнала към своята първа, недовършена книга. Нощната лампа хвърляше бледа с ...