Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябва? Дълъг живот имат тези хора, ей, дълъг, столетен.
А онези другите, героите? С плам в сърцата и опит в главата? Жаждата за приключение, ново познание, мъдростта от вековете? И насладата от любовта и в малките неща, чистата страст, необуздана, дива? На тях и сто живота са им малко. Затова съдбата друго им урежда - кратко,но славно. Бързо залязва тяхната звезда. Угасва в непрогледен мрак,оставяйки топлина и весела светлина, но скоро и те се изпаряват. Малко са тези необясними същества с фетиш към риска - бавно се забравят те, бързо се издигат към нови висоти.
И тя бе такава, колко чувствена жена! Жена като жена си - умна, начетена, пък и красавица. Хващаше окото, обръщаше глави, но опознавайки лудата й глава, всички набързо се отказваха от нея. Специален човек бе тя, с ангелското лице и дяволитите искрици в очите. Обичаше книгите, можеше с часове да чете и да чете, да опознава света чрез тях, да пътува без да става от креслото. А колко обичаше да пътува! Още помня тръпката, екстаза по лицето й, когато откриеше нещо ново. Посещаваше ли ново място не тръгваше, докато не го опознае из основи, не узнае всяка частичка от историята му,не попие всяко усещане, което то можеше да й предостави.
Усмивката й нямаше равна, сърцето й преливаше от любов. Бързо се спомина ех, бързо си я взеха. Обичах я, тази лудетина. Равна на себе си нямаше.
Казах ти вече младежо, не оцеляват дълго такъв тип хора. Не така е устроен света.
Затова изживей живота, той ще си покаже какъв си бил. Изживей го като тази жена - с плам, чувство и страст. И кратък да е, нищо, важно е да изживяваш всеки подарен ти миг достойно, всякаш е последен. Пък може и така да е, последен - и какво от това?
Помни от мен това - ще напуснеш този свят едва когато си изпълнил онова, което ти е на душа. Обичай, страдай, копней, съжалявай, чувствай, живей, но не съществувай. Изпълни си всичко, млад си още. Живей като нея. Просто живей.
© Никол Стоичкова Все права защищены