17 февр. 2010 г., 15:26

Живи роботи

1.1K 0 1
1 мин за четене

Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден.  Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб.  Да, ти знаеш как ще свърши този ден, как ще свърши утре и другият ден, ти знаеш как ще свърши животът ти. Не очакваш, не търсиш, не бленуваш. Съществуваш като робот, изобретен от гений, забравил да му инсталира чип за емоции. Погледни се, глупако! Заприличал си на безлична сянка, на студена машина.  Живееш, за да умреш, съществуването ти протича като по скучен, мрачен сценарий на безсмислена пиеса. Поне веднъж запитал ли си се защо живееш, защо си тук, какво е любовта, а щастието, а близостта? Не, разбира се. Ти отдавна си забравил какво е да си жив, да си истински човек. Спиш, работиш, съществуваш и само една дума те кара да вдигнеш глава – ПАРИ. Само те карат белите ти дробове да се разтварят за поредната глътка въздух, те са твоето гориво, софтуерът ти ги търси постоянно.  Но не само ти си такъв, не само ти си продал душата си и си останал празен. Всички тия хора по тротоара са като теб – живи роботи.  Лъскавите ви части прикриват колко черни клеясали сте отвътре. Но знай, ти и всички роботи като теб, че туй не е живот, че мъртви сте отдавна, по-слепи сте от всеки слепец, по-празни от прогнил орех.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Амбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей,мила ужасно си права,но никой не чува...

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...