- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти помогна, но съм безсилна...
- Знам. Но знаеш ли кое ме тревожи повече...
- Кое?
- Че ако увия въжето около врата си, може и да не се спася. Там, в мрака, да е още по лошо... Защо? Какво съм сторил? Може би не съм опитал достатъчно или просто такъв е животът ми... Често се питам дали с всички е така. Да изпитват такова ужасяващо разочарование от живота или аз съм прекалено слаб, за да се справя. Боли, боли и не спира да боли. Даже въздухът ми горчи... Не мога да се порадвам на детето си, защото ще дойде ден, в който ще каже: ,,Ей, старче, ти даже не си опитал да ми създадеш нужните условия за живот!'' Какво ще му кажа тогава? ,,Съжалявам, дете мое. Опитах, но не можах'' Мачка ме тази несправедлива реалност, а не искам да стана нито убиец, нито крадец. Защо ли добрите страдат най-много? Лицемерие! Само това виждам... Даже в сутришните часове ще видиш как са надянали маските си всички и вежливо ще те поздравят. Ох, присвива ме нещо в гърдите. Малкият очаква подарък, а аз - още да получа скапаната си заплата. Жена, ще умра млад, да знаеш! Жал ми е как ще се справяте без мен. Трябва да сме силни... Откъде да ги заредя тези сили, като всичко, което погледна, ме убива по малко. Виж, очите ти кървят... Защото сълзите свършиха. Знам, тежи ти и на теб да ме търпиш... Понякога се чудя как не си ме оставила още??? Поне чувството обич разбирам. Ти си моята светлинка... ти и малкото ни детенце... Дар божи сте ми от Всевишния... Ако ви нямах, празен щеше да е това скапано съдържание живот. И после му кажи, че това са празници... Прости ми, Боже, че съм неблагодарен! Обичам те, мила! Реши какво можем да му вземем за подарък, пък аз все ще измисля откъде да намеря пари... Пресъхна ми отново гърлото и нещо ме стяга около врата. Уф...
Весела Коледа!
© Елeна Все права защищены