22.12.2011 г., 21:57

Живот...

1.2K 0 28
1 мин за четене

- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?

- Искам да ти помогна, но съм безсилна...

- Знам. Но знаеш ли кое ме тревожи повече...

- Кое?

- Че ако увия въжето около врата си, може и да не се спася. Там, в мрака, да е още по лошо... Защо? Какво съм сторил? Може би не съм опитал достатъчно или просто такъв е животът ми... Често се питам дали с всички е така. Да изпитват такова ужасяващо разочарование от живота или аз съм прекалено слаб, за да се справя. Боли, боли и не спира да боли. Даже въздухът ми горчи... Не мога да се порадвам на детето си, защото ще дойде ден, в който ще каже: ,,Ей, старче, ти даже не си опитал да ми създадеш нужните условия за живот!'' Какво ще му кажа тогава? ,,Съжалявам, дете мое. Опитах, но не можах'' Мачка ме тази несправедлива реалност, а не искам да стана нито убиец, нито крадец. Защо ли добрите страдат най-много? Лицемерие! Само това виждам... Даже в сутришните часове ще видиш как са надянали маските си всички и вежливо ще те поздравят. Ох, присвива ме нещо в гърдите. Малкият очаква подарък, а аз - още да получа скапаната си заплата. Жена, ще умра млад, да знаеш! Жал ми е как ще се справяте без мен. Трябва да сме силни... Откъде да ги заредя тези сили, като всичко, което погледна, ме убива по малко. Виж, очите ти кървят... Защото сълзите свършиха. Знам, тежи ти и на теб да ме търпиш... Понякога се чудя как не си ме оставила още??? Поне чувството обич разбирам. Ти си моята светлинка... ти и малкото ни детенце... Дар божи сте ми от Всевишния... Ако ви нямах, празен щеше да е това скапано съдържание живот. И после му кажи, че това са празници... Прости ми, Боже, че съм неблагодарен! Обичам те, мила! Реши какво можем да му вземем за подарък, пък аз все ще измисля откъде да намеря пари... Пресъхна ми отново гърлото и нещо ме стяга около врата. Уф...

Весела Коледа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
  • !!!
  • Ленка не знам какво да кажа толкова е истинско и познато !Преживях болката с цялото си същество !Жестока действителност !Затова аз написах -Бъди -за да дам кураж на хора изпаднали в такова състояние на духа -безпътно!Искам да се зарадвате малко ,като споделяте всичко това и ви олекне!Прегръдки мила!Нека има много светлина и топлина от сега нататък в житейския ви път!
  • Много хубаво написано! За съжаление, пълно с толкова истина! Хубави празници, Ели!
  • Благодаря за коментара,Елена!
    А това тук, си го написала великолепно! Такава е всъщност действителността за повечето от нас...."Живот ли бе да го опишеш"...
    Само едно не мога да разбера: защо някои хора си мислят,че трябва само за хубавите неща да пишем? Животът е изтъкан и от хубави, и от трудни моменти. Може би им трябват повече сетива,за да го разберат...знам ли...
    Поздравления за разказа,Ели! Пиши, каквото сърцето ти диктува! И весели празници!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...