Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужди.
Направи крачка и се придвижи напред.
Все още замаян от появяването си на това място, не обърна внимание на това, че направи крачката не по своя воля. Дори и не знаеше, че е тук.
После видя хилядите пред себе си, наредени един след друг с посърнали лица и угаснали очи. Нямаше жени, нямаше мъже, само голи безлични тела. Като неговото, защото и той беше като тях. Тогава страшната истина се стовари с трясък, смазвайки го с тежестта си.
Той се отпусна безсилно и стана един от всички.
- Значи това е Смъртта? - си помисли и направи следващата крачка.
Не усещаше нищо, нито студ, нито глад, нито болка - нищо физическо. Само тежестта на реалността, която го заобикаляше - бяла призрачна мъгла и безк ...