- Да, там е... Точно там, накъдето сочи пръстът ми. Нагоре, и само нагоре...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб.
- Недей да започваш отново. Не знаеш какво говориш.
- Знам. Знаех и вчера, ще знам и утре.
- Не мога да ти обещая нищо повече от хубави спомени. Бъдещето не е за мен...
- Бъдещето ще е за нас.
- Нека не разваляме романтиката. Да сменим темата...
***
Той стоеше и чакаше. Да спре дъждът. Или да се покаже луната. Зависи от нагласата. ...