ЙОАН И УЧИТЕЛЯ

- Учителю, имам нужда от теб. - Слушам те, Йоане. Какво ти е на сърцето? -
Минаха вече почти четири години откакто постъпих в манастира. През цялото това
време осите и съзнанието ми бяха затворени за света извън обителта. Сега
чувствам, че ти ми забрани да разбирам и усещам външния свят. Затвори ме, за да
опозная този вътре в себе си. Да достигна до божественото откровение. Сега съм
по-просветен и извисен, знам. Но вече не съм щастлив тук, учителю. Привлича ме
стремежа към другото познание. Ще ме пуснеш ли да опозная и преодолея другия
свят, другото измерение. - Ще те пусна, Йоане. Но все още не е настъпил часът.
Ти сам усещаш, нали? Не бъди нетърпелив. Имаш да научиш още няколко урока. Те ще
ти бъдет полезни в света на хората. С тях ще попаднеш на по-добри места. Ще ти
дадат възможност да черпиш вода направо от извора. Добре е да оставиш след себе
си съвършен порядък. Затова си все още тук. Не завършиш ли тези уроци – вероятно
ще попаднеш в кръг от повтарящи се действия, от които трудно ще излезеш. Вече
съм те учил на това. - Зная, учителю. Но сърцето ме тегли към хората. Те са
най-сложното и най-прекрасното божие творение. Чувствам се много неподготвен за
тях. Този свят има свои правила. Не знам дали ще бъда съгласен с тях. Не беше ли
грешка, че дойдох тук? Вече съм объркан, та аз не познавам хората! - Спомни си
къкъв беше преди да облечеш робата и да пристигнеш тук. - Бях най-личния младеж
в градчето ми. Всички се отнасяха с уважение и почит към мен. Успявах да върша
работата си добре, от сърце. Срещах хора, от които научавах много нови неща.
Познавах всички и те ме познаваха. Имах изгора. Можех да създам дом, семейство с
нея. Бях щастлив. Но всичко рухна. И… трябваше да замина. - Защо е рухнал
животът ти, Йоане? - Защото някои мои дела бяха грешни. Мислех, че мога да си
позволя всичко безнаказано. Прекалих с гордостта. Отрекох всички. Отдалечих се
от тях. Душата ми потъмня. Да… сега разбирам, защо трябваше да дойда тук в
манастира. За да получа познание, за да се пречистя. Трябваше да се науча да
градя върху здрави основи. Да ценя истината и истинското. Да съм смирен. -
Знаеш, че това е най-правилният път. Каза ти го и Иисус. Не си мисли, че само ти
обитаваш манастира. Срещаш и други като тебе, които изживяват същото. Никъде
другаде не би научил това, което опозна тук. Тук успя да изградиш истинско
приятелство, партньорство… - Така е. Сега знам повече. Но изгубих вяра в себе
си. Дърго време трябваше да се вглеждам в детайлите, в малките неща. Станах
аналитичен, а ми се иска да мисля синтетично. - Спомни си за първата година,
Йоане. - Кошмарно време, в което трябваше да се боря с вампирското зло. Трябваше
да регенерирам ограбените си сили. Да преодолея изпитанията. Тогава ти ми се
показа за първи път, учителю. - Спомни си всичките години до сега. И не убивай
любовта в себе си, защото това е най-големия грях. - Не те разбирам, учителю. Та
аз обичам. - Отхвърляйки уроците, които си получил е най-големия грях, Йоане.
Ако те са дар от Бога, а Бог е любов – то ти отхвърляш дарената от него любов.
Всичко свързано с Бога, което е отхвърлено е грях. Помоли се за себе си, Йоане.