- Учителю, имам нужда от теб. - Слушам те, Йоане. Какво ти е на сърцето? -
Минаха вече почти четири години откакто постъпих в манастира. През цялото това
време осите и съзнанието ми бяха затворени за света извън обителта. Сега
чувствам, че ти ми забрани да разбирам и усещам външния свят. Затвори ме, за да
опозная този вътре в себе си. Да достигна до божественото откровение. Сега съм
по-просветен и извисен, знам. Но вече не съм щастлив тук, учителю. Привлича ме
стремежа към другото познание. Ще ме пуснеш ли да опозная и преодолея другия
свят, другото измерение. - Ще те пусна, Йоане. Но все още не е настъпил часът.
Ти сам усещаш, нали? Не бъди нетърпелив. Имаш да научиш още няколко урока. Те ще
ти бъдет полезни в света на хората. С тях ще попаднеш на по-добри места. Ще ти
дадат възможност да черпиш вода направо от извора. Добре е да оставиш след себе
си съвършен порядък. Затова си все още тук. Не завършиш ли тези уроци – вероятно ...