Качеството мързел!

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни гледни точки, мързелът може да се определи като човешко отношение към живота, придобито с времето или вродено човешко качество. Аз го разглеждам като придобито човешко качество. Синоним на думата мързел е летаргия, отпуснатост и дори загуба на смисъла към нещо важно. Кога човек изпада в летаргия с други думи бездействие, застой, инертност? Когато остане сам за известно време и няма за кой да се грижи, няма за кой да мисли, остане без работа, и остане да живее сам. Или когато човек прекъса тънката нишка на своите интереси и пречупи тънката граница с работещия вече приятел или приятел грижещ се основно за семейство, тогава интересите, разговорите започват да ви се открояват, тогава се губи връзката на разбираемостта към живота. Тогава започвате на гледате живота с различни очи, започват да се губят едновремешните ви занимания и общи разсъждения. Работещия го обхваща едно ежедневие, различно от това на неработещия. Ежедневие последвано от работа, почивка след работа у дома и пак работа. Безработния пък се развлича с интереси като книги, филми, разходки, сън. Отпочинал безработния е готов по всяко време за кръчми и забави, но идва време когато безработния изпада в летаргия заради липса на финанси или липса на желание да прави нещо полезно. Семейният има едни грижи, несемейният има други грижи. Несемейния, безработен, живеещ сам по-лесно изпада в грижи и се отпуска, губи нишката връзката желанието за живот, от семейния, работещ, които вечно има различни проблеми и уморен вид, но има и желанието да се справи с трудностите на живота. Не че не е невъзможно и той да изпадне в летаргия, но не му остава толкоз време да се отпусни. Затова и хората са различни с различни стимули - едни са мързеливи, други работохолици, едни са семейни, други са сами.

Трябва ли обаче когато имаме придобит мързел когато никога не сме се грижили за никой та дори и за самите себе си, да се обиждаме от това когато ни го кажат в очите. Не не трябва да се обиждаме, защото вродения мързел е рядко явление. Той може да се забележи рядко през каквито и да е очи. В повечето случай мързелът ни е придобит и когато някой ни го каже, ние просто трябва да помислим как да променим нашия начин на живот, така че да да намерим смисъла на живота си и да продължим като нормален човек напред към всички трудности. Да бъдем упорити, работливи, да намерим за кой да се грижим, да променим мързела към разсъждения и живот на работлив човек. Бъдете мили, усмихнати и премахнете мързела от себе си. Замислете се над това.