Рима (Ани)
77 422
23 февр. 2010 г., 09:41

Кафене /Нейната гледна точка/ 

  Проза » Рассказы
1018 0 15
3 мин за четене

Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.

  Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да напише, сигурна съм. Ако мислеше за нещо, то беше за мен, сигурна съм – непознатата, която го гледаше така открито от съседната маса.

 Поръча си ново уиски. Изпи го на екс, но май се изсили, защото се намръщи и остана така няколко секунди. Стана ми още по-симпатичен. Едва се сдържах да не се изкикотя. Първият приятен мъж от шест месеца насам, този град явно имаше с какво още да ме изненада.

  Отпих бавно от виното си, за разлика от него, успях да не се намръщя. Не обичам вино, но пък прави доста по-добро впечатление от чаша водка или уиски, особено ако си сама на масата.

 Погледнах през прозореца, гледах как дъждът вали кротко и си играех с чашата. Не си бях взела чадър, не очаквах да се прибера сама тази вечер. Точно тази вечер. Дъждът винаги ме е карал да се чувствам уютно, където и да съм и най-вече в себе си.

 Видях на прозореца, че ме гледа. Явно беше събрал смелост. Дали беше уискито? А после той видя, че го гледам. Не отмести поглед, само се усмихна някак... познато. И продължи да ме гледа, така, както винаги съм искала да ме гледат.

 Понечих да оправя косата си и се спрях, ръката ми остана неподвижна във въздуха. Видях го как се усмихна отново и леко поклати глава. „И така си е добре, не я оправяй.”

 От колко време стояхме тук? Три-четири часа? Той поне бе написал нещо, за разлика от мен. Химикалката отдавна бе изгубила топлината на ръката ми. Неговата стоеше прилежно оставена до тефтера му. Явно бе свършил с писането за тази нощ. А аз дори не бях започнала да пиша.

 Отново почувствах... Имах чувството, че силно желае да ме докосне и въпреки това тялото и действията му с нищо не потвърдиха моите мисли. Вече три-четири часа.

 Стоях тук само заради него. Когато дойдох, седнах случайно на съседната маса, но после ми направи впечатление. Дори с начина, по който пишеше. Излъчваше някаква неосъзната самоувереност. Исках този мъж. Не за вечерта, а за постоянно. За пръв път от много време насам изпитвах такова желание.

 Продължаваше да ме гледа на прозореца. Не се разсейваше с други жени или с внезапните шумове в кафенето. Гледаше само към мен. Отпиваше от време на време от уискито си и не се мръщеше, може би бях направила грешен извод преди малко?

 Гледаше ме и в очите му виждах задоволство. Изглеждаше абсолютно спокоен и явно изобщо не го притесняваше мисълта, че го виждам да ме гледа. Той искаше да знам, че ме гледа.

 Почувствах се неудобно, взех си чантата и отидох до тоалетната. Засрамих се, какво правех в това кафене с този мъж? Бях дошла да пиша, не да флиртувам с непознати. Доплака ми се, дори не разбирах защо се разстроих толкова. Плиснах вода на лицето си, за да се успокоя и се върнах на масата си.

 Той си беше тръгнал. Докривя ми още повече, поисках сметката и облякох палтото си. Дъждът продължаваше да вали. Ядосах се, че не съм си взела чадър.

 Понечих да прибера тетрадката в чантата си и видях написани с чужд почерк телефонен номер и едно име  - „Павел”. Беше използвал своята химикалка. Дъждът отново валеше уютно.

 Излязох от кафенето и се огледах за такси. Когато излязох изпод козирката и понечих да махна на една свободна кола, голям черен чадър се отвори над мен.

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дочка, благодаря ти за коментара. А виното винаги съм го свързвала с уюта, макар и да не съм го пиела с цел да ми стане уютно. По-скоро като идея
    Таня, много се радвам, че ти е харесало и си коментирала, благодаря ти
    А и двете може да прочетете "продължението" - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=210178
  • Харесва ми! аз почнах малко отзад напред, първо прочетох другото и писах оценка, но ме мързеше да коментирам. Но това е още по-хубаво и реших да споделя този път колко ми е харесало
  • Всъщност първо прочетох неговата гледна точка и тогава потърсих нейната...Радвам се че я открих...Поздравления.Разказваш картинно и вълнуващо...Не обичам да пия вино когато вали навява тъжни мисли, но при теб е уютно.
  • Така ли се пиело виното? За следващия път ще знам или поне ще знам как да правя впечатление на разбирач И благодаря за похвалата.
  • Много талантливо разказваш. Доставя ми удоволствие прочетеното.

    А за виното - погледни бутилката внимателно, леко вдъхни крайчето на отворената тапа, използвай малка чаша, даже и за червено вино, не я разклащай, а направо вдъхни отново покрай нейния ръб и щe почувстваш опиянение от древния аромат и вековете история на тази невероятна напитка на ... "In vino veritas"
  • "Много съм дребнав, зная" - да, има нещо такова.
    Нощ, защото времето, в което се развива историята е някъде към полунощ, преди това тя разказва какво се е случило, така че си е вечер.
    Относно уискито - трябва ли да описвам всяка поръчка на ново уиски, имайки предвид, че е (прекалено) къс разказ и подобно детайлизиране е излишно? Да не говорим, че не е нужно всичко да се казва, по принцип, за някои неща читателят сам се сеща.
    А за другите жени - най-малкото е имало сервитьорки, защото, да бъдем честни, не са особено много мъжете сервитьори, а "почти нямаше хора", не означава, че е имало само мъже, а че е имало малко хора
  • "Беше приключил с писането за тази нощ" -- навсякъде другаде се говори за вечер.

    "Изпи уискито си на екс" и по-късно "отпиваше от време на време от уискито си". Значи второ пие...

    "В кафенето почти нямаше хора" и по-късно "другите жени в кафенето".

    Цитатите не са дословни, извинявай Много съм дребнав и досаден, зная
  • Пепър, радвам се
    Смеш, мерсиии, мерсиии
  • насладих се на прочита!
  • хареса ми много



    чета последното изречение и си мисля - ааа, това трябва да се продължи

    и ... "голям черен чадър се отвори над мен."... и се усмихнах
  • Мерси на всички
    Тоше, какви неточности си забелязал?
  • Не ща да се правя на голям спец, ама май има разни вътрешни неточности. Но спокойният стил на разказване и забавното вглеждане в детайлите ми доставят голямо удоволствие.
  • Готино е, много ми хареса... размечтаваш
    Поздравления!!!
  • Много осезателно написано
    Дощя ми се дъжд.



    Ето защо постоянно те натискам да пишеш ^^
Предложения
: ??:??