15 окт. 2013 г., 22:39

Кажете й какво да прави

1.1K 0 0
4 мин за четене

Кажете ù какво да прави


Тя била принцеса и се казвала Гъбз. Нарекли я така, понеже била малка и наивна. Името всъщност много й отивало дори и вече на 23 години. Гъбз живеела в малко и китно кралство със своя принц на име Фенрир - той бил много мил, любящ и винаги угаждал на прищевките й. Гъбз от своя страна била страшно шумна, разглезена, най-много от всичко мразела скуката. Те живеели заедно вече от 3 години и Гъбз била щастлива... или поне така мислила. 

 

Един ден, както си се разхождала из кралството, Гъбз видяла на нейната любима полянка някакъв момък. Той бил висок и хубав, но очевидно бил леко чалнат, понеже стоял на един камък и се опитвал да говори с котката на Гъбз. Тя се засмяла, защото той говорел на японски и правел смешни физиономии. Запознали се и се оказало, че това било принц Ашкалон. Той се сторил много интересен на Гъбз - тя също обичала да говори с котката си и също като него гледала анимета и знаела някакви реплики на японски. От този ден те станали приятели и всеки ден се срещали на полянката да си говорят и да правят забавни неща. 


Гъбз вече не скучаела по цял ден. Вече, когато Фенрир бил зает да се занимава със своите неща, тя имала какво да прави. Тя дори ги запознала - Фенрир видял, че Ашкалон е добър човек и нямал нищо против да бъдат приятели с Гъбз. Толкова я обичал той - искал да има всичко, за да е щастлива, дори и да е нещо, което не му харесва...
Гъбз много се привързала към Ашкалон. Той бил страхотен - смеел се на тъпите й шеги, дразнел се с нея, спорил с нея... нито веднъж не я игнорирал.
Веднъж Ашкалон изчезнал... нямало го цяла седмица. Тогава Гъбз се върнала към стария си живот. Чудела се какво да прави, нямала с кого да обсъди всички тъпи теми, които я интересуват. Фенрир се стараел, както винаги да се грижи за нея, купувал и неща... обаче не можел да я разсмее така, както Ашкалон. А него го нямало... тя не знаела къде е, той не отговарял на писмата ù. Тогава Гъбз разбрала, че Ашкалон всъщност ù липсва. Че не може да спре да мисли за него и че иска поне да знае дали е добре. Гъбз разбрала, че не иска вече да са само приятели... 
Скоро Ашкалон се появил, обяснил какво се е случило и всичко потръгнало по старому. Гъбз решила да скрие чувствата си, понеже била сигурна, че Ашкалон не гледа на нея по същия начин. Решила, че е най-добре поне засега да не предприема нищо. 


Веднъж, когато Фенрир бил далече от кралството, Гъбз и Ашкалон решили да се забавляват като се събрали да ядат боровинки и да гледат театър в стаята на Гъбз. Било много хубаво и забавно. През цялото време се смеели, целели се с боровинки, говорили си на всякакви теми и не разбрали почти нищо от театъра. Неусетно времето отлетяло и станало много късно... Същия ден Гъбз била станала много рано и вече била страшно уморена. Облегнала се на рамото на Ашкалон, за да догледат театъра и тогава той направил нещо странно и неочаквано за нея. Казал ù: "Ей, гъделичкаш ме с тая коса!", хванал я с големите си ръце и я гушнал, притискайки я силно към себе си. Гъбз се засмяла и се обърнала да го погледне... той също я гледал... тя не можела да повярва, той щял да я целуне. Точно тогава обаче от прозореца долетяла птичка с писмо от Фенрир. Гъбз трябвало да го прочете и станала, откъсвайки се от прегръдката на Ашкалон. Прочела писмото и седнала пак до Ашкалон, но той не я прегърнал отново. Атмосферата била странна... догледали театъра и Ашкалон казал, че трябва да си тръгва. Гъбз много искала да му каже да остане още малко, но не посмяла и той тръгнал. След малко обаче не издържала и се показала на терасата си, видяла, че Ашкалон не е далече и казала тъжно: "Трябваше да останеш още малко..." Не очаквала да я чуе, но той отговорил: "Нали ти се спеше?" - "Да, но не много" - "Нищо, лягай си, утре ще говорим" - "Добре... лека нощ тогава" - казала тъжно Гъбз. "Лека". Било вече 4:00 ч. през нощта, но Гъбз не можела да заспи, мислила само за моментите с Ашкалон. На сутринта, след няколко часа сън, тя се посъвзела малко, облякла се и отишла както всеки ден да върши своите задължения на принцеса. По едно време срещнала Ашкалон. Поговорила си с него, Ашкалон се опитвал да звучи както всеки път, нормално и приятелски, но всъщност било странно... тя се чувствала странно. По-късно говорила и с Фенрир, той бил както винаги мил и любящ. 
Гъбз била тотална объркана... не знаела какво да прави от тук нататък. Не искала да напусне Фенрир, но в същото време не можела да понесе да мисли през цялото време за Ашкалон... 


КРАЙ

Как ще свърши приказката... и за мен предстои да разбера. :(

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...