Как един измислен герой стигна до екзистенциалния избор да не бъде герой

Не знам къде е това „тук”, където се намирам. Питам се колко ли измислени герои си задават този въпрос, щом за първи път стъпят на непозната земя и разни дракони започнат да ги обстрелват с огнени топки. Или може би първо си казват: „Леле, най-сетне в скапания ми живот се случи нещо значимо! Та аз ще спася този смахнат свят на джуджета и леприкони! Хип – ура!” Едва ли се питат колко ли зли магьосници ще ги сритат по пътя към щастливия край и колко литра кръв ще пролеят (с точност до НУЛА), нали е важно, че изключително загрижения за битието на своите марионетки автор ще ги спаси?

Не мога да не злорадствам малко, мислейки си за бедните-наивници-които-ще-спасят-измисления-свят. Все пак живеем в 21 век и хепиендът (или по-горе нареченият щастлив край) съвсем не е модерен! Вече е модерно не само да измъчваш до смърт героите си, прекарвайки ги през Галерия на ужасите, в която те са централните фигури, ами и да им дадеш възможно най-нелогичната и неудовлетворяваща читателя смърт в последната страница на романа.

Ама и тия читатели са едни... напомнят ми за тълпите, пълнили Колизеума преди толкова много време. Малко безмозъчни... Четат – като има хепиенд не са доволни, защото във всяка книга ставало така. Като има смърт пак не са доволни, защото са се привързали към главния герой. Накрая главата на бедния главен герой така се завърта, че той решава съвсем самоволно да се самоубие. Или както е модерно да се казва в художествената литература „да се жертва за другите”. И за да подслади цялата сценка с малко героизъм той застава пред сабята, хвърля се в огъня, мята се през портала... или там каквото е надробил автора.

Е, понякога и загубената измислена смърт си има бонуси. Например някоя красавица да плаче над тялото ти, докато от изящно изваяните ти устни (авторите имат странния навик да даряват героите си с „чудна” хубост) се стичат две изящни струйки кръв. Че и накрая получаваш целувка! Освен това героят остава мъртъв само докато читателят не реши да препрочете романа. Когато отгърне първата страница, главният е отново жив и здрав и бодро крачи през Галерията на ужасите.