СТАНАХ УБИЕЦ. Не знам какво чувствам, защото ми е за пръв път. Стоя и чакам да се случи нещо. Нещо, което да ме разтърси. Да изпадна в депресия. Или в еуфория. Но нищо не се случва. Продължавам да чакам и се опитвам да свикна с мисълта. И докато чакам, се мръква.
Слънцето се скрива отсреща, зад дърветата на румънския бряг. Паркингът пред капана опустява. Разсилната тътри чувал по земята. Изхвърля боклука. Оркестрантите бързат, нахапани от комарите, да се приютят в хотелската си стая и да си допият с ледена мастика. Управителят качва в пежото си новата сервитьорка. Тая нощ ще й показва звездите, след две-три нощи тя сама ще се е досетила, че не пеят, ще я уволни и ще наеме друга мечтателка.
Знам къде е закотвена лодката на стария. Тая вечер той няма да залага мрежи.
- Сега е времето на сома - каза ми днес. - Нямам ръце вече за него... Уморих се, изпи ме тая река.
Изчаквам да се покаже луната. В светлинната й пътека вече се виждат първите нетърпеливци, застанали разкрачени, като китоловц ...