Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че просто си бях депресирана по природа. Знаеш ли, читателю, винаги съм се чудела на това... ала сякаш отговора се крие в последното ми предположение.
Въпреки неистовото ми чувство да се обадя в офиса и да кажа, че не се чувствам добре, за да мога отново да се просна на леглото и да потъна в дълбок сън, събрах сили, пригладих косата си с гребена и грабнах сакото, закачено на стола.
Още щом подадох носа си навън усетих студения октомврийски вятър, който бързо ме разсъни и ми напомни, че лятото отдавна е зад гърба ми. Времето беше мрачно, небето обсипано с тъмни дебели облаци, асфалта наоколо - мокър.
"Като цяло обстановката навън е подобна на тази в главата ми..." - помислих си и закрачих със ситни ...