Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, далеч над върховете на боровете облаци с разнищени краища се преобръщаха и бързаха по незнайния си път. И над всичко това, тишина, дълбока и страховита. Тръгна след спомените си той, а хладен ветрец поклащаше бодливи храсти от двете страни на пътя.
Горе, след завоя, трябваше да се виждат бунгалата, малки, зелени като тревата наоколо, с грубо сковани масички отпред и прозорци без пердета. В едно от тях живееше тогава той, току що пристигнал, млад, но болен, примирен, с малко багаж и спестявания. Лекарите му предричаха няколко месеца живот, заради съхнене на белите дробове.
Ето я и набързо скованата беседка, някога лакирана, гордо изправена, островърха, сега полегнала от годините и от горскат ...