Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размазан грим, защото днес не ù се триеше синьото и черното и скъсан чорапогащник, реши, че ще афишира сълзите си.
Не че имаше нужда, а и на кого му пукаше, но се гмурна по улиците със сълзите напред, чорапогащника и измачканата пола.
Повървя известно време, колкото да възмути минувачите, които се извръщаха след нея, кръстеха се и цъкаха с език.
Накрая седна на тротоара и се загледа в нищото.
В него винаги има толкова много спомени, разговори, събития и вътрешни дизалози. Нищото е прекрасно, когато погледът не е размазан.
По някое време, когато нищото се превърна в дълбока и непрогледна празнина, до нея се доближи пропадняк. Така наричаше всички, които не носеха костюм и обувки за над 1000 лева. Т ...