Никълъс Стронг премисли всичко – най-малката подробност, най-дребния детайл за предстоящата среща. Имал бе много такива срещи, за всяка се бе подготвял внимателно и от всяка знаеше какво да очаква, но тази... Тази бе най-внимателно подготвяната и най-неясната. Мелани трябваше да пристигне в ресторанта половин час след като те с Томас Кинг се срещнеха. Това беше необходимо, за да го разконцентрира. Това можеше да стане само ако го изненадаха. Безспорно, една закъсняла жена изглежда по-загадъчна от една от една жена, заварена на масата. А Мелани беше точна до секунда! Когато работеше при него, той знаеше, че щом часовникът заключи деветия час в правия ъгъл на стрелките, вратата се отваряше и Музата на точността влизаше в своя сив или бежов костюм, прегърнала папките с безупречно подредена документация. Освен това този половин час беше последната отсрочка... Последната надежда, че тази лудост може и да не се случи.

-         Мислиш ли, че ще успеем? – попита Хенри, като вдигна поглед от книжата.

Никълъс не успя да отговори, защото в този момент в ресторанта влезе Томас Кинг, огледа се и тръгна право към тях.

-         Добър вечер, Никълъс, радвам се да те видя!

-         Добър вечер, Томас, да ти представя нашия най-млад съдружник Хенри Доу!

След поздравите и поръчката, която отправиха към веднага притичалия келнер, Томас попита:

-         Никълъс, как е прекрасната Джейн?

През лицето на Никълъс Стронг премина сянка, като си спомни, че прекрасната Джейн лежеше вкъщи с хрема и лошо настроение.

-         Настинала е, но се оправя вече, благодаря! А как беше пътуването?

-         Седем часа полет е дълго пътуване за мен. Въздухът не е място, където се чувствам сигурен, затова щом пристигнах, се приземих право в леглото.

  Томас Кинг изглеждаше свеж, отпочинал и бодър, готов за преговори, а той, Никълъс Стронг, се чувстваше стресиран и пресован от обстоятелства, грижи и най-вече от несигурност. Бяха изминали двадесет минути, а дотук не беше се случило нищо, което да го накара да се обади на шофьора си и да му каже: „Върни я обратно, Артър!”. Сервитьорът  носеше поръчката им, Хенри и Томас говореха разни незначителни неща за времето, когато 30-минутната отсрочка отлетя.  От мястото си, предварително избрано така, че да вижда вратата, Никълъс непрекъснато хвърляше погледи натам. Щом изтече половиният час, той неволно помисли, че Мелани вече не е Музата на точността... защото през вратата влезе най-грациозната от деветте музи и най-прекрасната от трите грации. Нима това беше онази, която едва тази сутрин седеше срещу него в обикновени спортни панталони, широк пуловер и несигурно въртеше лъжичката за кафе в ръцете си, колебаейки се дали да се съгласи? Тази стъпваше уверено върху високите си токчета, носеше рокля и при всяко движение се очертаваха прекрасните ù форми и извивки. Мелани изглеждаше очарователна, излъчваше някакво скрито предизвикателство без да прави усилие за това. Спря се, за да се огледа и тръгна право към тях. Не се виждаше и следа от колебание! Браво на нея! Погледна към Хенри, с намерение да му даде знак, че тя е тук, но той вече я беше видял и – браво на него! – изглеждаше така, сякаш виждаше Мелани Хънт в този ù вид всеки ден. Никаква изненада не проблесна в погледа му, браво, Хенри!

-         А, ето и човекът, когото чакаме! – с тези думи Никълъс стана от стола, последван от Хенри. Томас Кинг тъкмо отпиваше от питието си и затова закъсня със ставането. Обърна се, когато Мелани вече се изравняваше с него и остана изненадан от това, че „човекът” е жена – право в брадата! Ъперкът!

-         Томас, да ти представя Мелани Хънт, нашата сътрудничка в проекта.  – Никълъс се обърна към нея – Мелани, това е Томас Кинг, запознайте се и можем да започваме!

„Все пак не е толкова уверена, колкото ми се стори.” А и как би могла  - тя нямаше и най-бегла представа за предмета на срещата – освен, че е много важна... А това не даваше основание за увереност.