Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.
Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровеното семена от изсушени оцелели плодове, да чакат цяла година за ядене от труда си.
Обаче… С две думи – година труд и глад, следващата осигурена прехрана. Ако не се стовари природно бедствие или не мине друго маймунско стадо…
Но – някак си – постепенно маймуните понаучиха първото правило на цивилизацията – труд. И тъкмо го усвояваха, когато над тях мина космическата флотилия от Алфа Центавър Ди Би Плюс.
А там пък тъкмо се провеждаше учебна екскурзия за малките алфацентавърчета. И даскалицата им беше вписала в програмата „изучаване на нисшите преднароди върху изостанали планети без перспектива за цивилизационно развитие“.
И, разбира се, както става по всички вселени и всички времена, даскалица ...