Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.

Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровеното семена от изсушени оцелели плодове, да чакат цяла година за ядене от труда си.

Обаче… С две думи – година труд и глад, следващата осигурена прехрана. Ако не се стовари природно бедствие или не мине друго маймунско стадо…

Но – някак си – постепенно маймуните понаучиха първото правило на цивилизацията – труд. И тъкмо го усвояваха, когато над тях мина космическата флотилия от Алфа Центавър Ди Би Плюс.

А там пък тъкмо се провеждаше учебна екскурзия за малките алфацентавърчета. И даскалицата им беше вписала в програмата „изучаване на нисшите преднароди върху изостанали планети без перспектива за цивилизационно развитие“.

И, разбира се, както става по всички вселени и всички времена, даскалицата изпусна от погледа си малките / зазяпа се по млад офицер, стройно прелитащ на шесте си пипала, с толкова красиви две глави, че…/… Казано направо, ония малолетни дебилчета /едва на по 120 – 140 години/ взеха наблюдаването на природата за игра. И започнаха да замерят маймуните с новичките си телефони…

Усети се даскалицата, изписука ултразвукови ргатни, командирът на кораба нареди бързо изтегляне и изфучаха нейде отвъд строежа на планетарния спътник, в бъдеще наречен Луна…

Та – ония заминаха. Маймуните останаха. И, естествено, награбиха телефоните. Пробваха – за ядене не стават. Но пък със зъбите натиснаха нещо и ето ти – върху екранчетата изплуваха картинки. Живи, движещи се картинки…

Като зяпнаха маймуните – унесоха се. Цял ден, цяла нощ – вперили поглед в екранчетата. Ден след ден, месец след месец година след година. Щото това бяха извънземни телефони – демек, направени за удобство на притежателите, а не за дране на пет кожи от тях. Вековни батерии, хилядолетни записи…

А маймуните зяпат ли, зяпат…

Забраниха за първите цивилизационни стъпки, зарязаха земеделието и животновъдството / таман бяха почнали да отглеждат мамути за мляко, сирене и кашкавал/, забравиха да броят дните и подреждат календр, изоставиха работата върху писмеността и живописта…

Така планетата продължи да се върти, обаче спря развитието на питомците си.

И все още си е планетата на маймуните, както я нарекоха другаде в един измислен фантастичен филм.

Но това е друга история, развиваща се другаде, с други маймуни – непритежаващи телефони…