kushel (Куш)
48 490
24 дек. 2013 г., 13:52

Как станах атеист 

  Проза » Юмористическая
1276 0 22
4 мин за четене

 

 

 

 


Как станах атеист


      Случва се така, че незначителни наглед събития могат да преобърнат живота на човека на 180 градуса. Примерно, един познат стана най-големият демократ не за друго, а защото жена му в миналото кръшкала с партийния секретар на НарМаг. А комшията от "първия" и досега смята дините за отровни, защото пъдаря май му направил нещо... (така разправят).
      Най-черната страница в моя живот се отвори седмица преди да започна втори клас и в навечерието на осмата ми годишнина. Както повечето деца и аз прекарвах лятната ваканция на село. Ходех на два метра кокили и спокойно си сядах по дуварите. Абе вие знаете ли какво е да ти отчупят комат от димящия още хляб, да ти го поръсят с олио и червен пипер. Това е по-вкусно и от всички гурмета на света. Честна пионерска! Свирка от върба знаете ли как се прави, м? Отрязваш една пръчка, дебела колкото показалец, дълга десетина сантиметра. После и завърташ едно кръгче с чекията и измъкваш кората. Отдолу правиш нарези, връщаш кората обратно и надуваш. Свири, като реферска свирка, даже можеш да си направиш с различни тонове. Нощем за дини. Денем по реката. Карах и колелото на дядо "под рамка", защото беше мъжко и не стигах до седалката. Ще вметна само, че вече бяхме наясно и със сексуалната революция (на теория де) и поиграйвахме на "чичо доктор", но да не влизам в подробности. Кой беше тартора. Е, как кой?! Айде сега въпроси! Винаги съм имал необуздана фантазия и организаторски способности, защото съм зодия Дева, както разбрах по-късно. И така, карам си аз живота почти като цар, но усещам по някое време, че тъмни облаци започват да се събират на хоризонта. Майка ми и баба ми нещо се увъртат около мене и си шушукат подозрително, ама и аз да не съм вчерашен. Приготвих си партизанската квартира на тавана на зимника. Сложих си в едно гърне сирене, хляб и "сушено" и зачаках да видя от къде ще излезе заека. Миналата година пак ми правиха завера, но аз ги усетих навреме и се евакуирах на тавана. Изкарах почти два дена и се предадох чак когато обещаха да не ме бият.
       Работата стана свръхсъмнителна като взеха да пристигат роднините от Варна. Казвал ли съм ви? Майка ми са четири сестри и двама братя. Можете да си представите каква сюрия от братовчеди и братовчедки имам и всичките по-големи от мене, защото майка ми е изтърсака и най-късно се е омъжила. И всичките тия подигравчии ме гледат едно дяволито, направо смут. Пробвах да изкопча информация със всякакви хитрини, но говедата мълчат като неми. Легнах си с мрачни предчувствия и заспах чак към сутринта. След закуска ме издокараха като за селския сбор и ме поведоха с обяснението, че днес за мен щяло да има голям празник. Като тръгнахме към църквата (на сто метра от нас) всичко ми светна със страшна сила. Пак са намислили да ме кръщават. Досега с кански писъци и дърпане успявах да предотвратя това насилие, но тоя път ескортът беше плътен, а бягството невъзможно. Нещо в мен като че ли се пречупи.              Примирих се и поех към своята Голгота. Унижението на което бях подложен е неописуемо и е оставило дълбока рана в съзнанието ми. Бях съблечен гол. Папаза ме шльопна в едно ламаринено корито, поставено на два стола и пълно с ледена вода. Не издадох и звук. Само незнайно защо пишката ми щръкна за голяма радост на кибиците. Попа ме шляпна, уж да падне, но тя си стоеше вирната, като символ на мълчаливия ми протест. Тогава отчето реши да ме обърне с гръб към тълпата, но аз предпочетох да стоя анфас, по-добре отколкото да ми гледат задника. Нататък не помня. Припаднал съм от студ и притеснение. Свестил съм се чак след доста време. Всички се изпоплашили. Викали фелдшера. Разтривали ме с ракия и почти ме оплакали. 
       И наистина, с мен нещо се беше случило, но не здравословно и не защото бях един насила покръстен християнин, а защото за пръв път осъзнах какво нещо е насилието, унижението, страданието и срамът. За пръв път тогава почувствах омраза и жажда за отмъщение. 
     
    Вечерта, преди да замина за града, се заклех да мразя поповете до края на живота си и подпечатах клетвата си като изпочупих всички прозорци на църквата. Това е случката, която роди един от най-убедените атеисти в блог.бг. По късно изчетох купища религиозна литература, за де се убедя, че съм бил прав. И да, прав съм бил!!! "Религията е рак на съзнанието", глупост на глупостите и враг на човечеството.


Кушел

 
 
 
 
http://kushel.blog.bg/drugi/2012/09/16/kak-stanah-ateist-shegovit-razkaz.1000389
 
 
 
 
 
 

© Куш Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Йероманох, вероятно теб религията ти помага да се събереш. Халал да ти е.
  • Първо да кажа, че харесвам псевдонима ти. Навява на "къшмер", една дума често ползвана от дядо и баба в същото онова село под велосипедната рамка и върбовата мъзга. Филията с олио и шарена сол ѝ викахме цигански комат. А реките бяха пълни с байковец и мряна.

    Идилия. А дали е така?

    Старците гасеха с ракия неосъществените си амбиции и стремежи, а кълненето на бабичките още може да се чуе из пустите мегдани. Дечурлигата избягаха в градовете, пилците се разбягаха, а магарето умря от шуга.

    До тук с идилията в бедните селца, по-скоро некрополи на някога веселия бит и непретенциозна култура.

    Инак не съм атеист. И не вярвам. Безверник някакъв с претенции за съвременен човек, на който му липсват опорните точки на живота и е обречен на хаотично разпиляване.

    Поздрави за стила!
  • Веско, като пусна нещо, ще те дам линк като коментар на последния ти постинг. После ти сам ще решиш да си направиш блог там. Повечето които постват в Откровения имат блогове и там.
  • Разбира се, че можеш да ги пуснеш в блог бг, незнам как става там, отделен блог ли как.. /Веско Евгениев- Lebovski/
  • Кофтито в тоя сайт е, че не можеш да отговориш индивидуално на всички.

    Лебовски, попитах дали мога да пусна твои неща в блог.бг. Там ще те прочетат хиляди хора. Намирам твоите неща за много талантливи и забавни.

    Николай, признавам само трудния начин.

    Никифоров, смущава ме само това, че освен съставителите на евангелията, които съвсем не са от учениците но ХР. никой съвременен историк не е написал и дума по въпроса. А да вярваш на св.книги си е наивно, откъдето и да го погледнеш.

    Чо, случилото се с твоя добър познат си има име. Нарича се "стокхолмски синдром". Шегувам се.

    Весела Нова година на всички, които наминаха.!!!

    След малко ще пусна една убийствена история, изключително подходяща за времето преди Нова година. Дано редакторите се задействат по-бързо.
  • Аз съм бил свидетел на късно и почти насила проведено кръщение на мой много близък роднина. Сега е не само вярващ, а изключително религиозен, почти до фанатизъм, човек! Шарен свят!
    Беше ми интересно! Весело празнуване!
  • "Иначе самият аз съм силно вярващ но без попове и без църкви, та в крайна сметка, какво общо има Христос, с тези причинили ти тази гадост в детските години."

    Мнооого интересни размисли, Лебовски, само се чудя, как щеше да вярваш в Христос, ако я нямаше църквата... разбирай - откъде щеше да знаеш, че има такъв индивид...
  • Хубаво си го издокарал този разказ. Върна ме 10 години назад във времето, посмях се... поизнервих се. Наскоро срещнах един такъв свещеник, като от твоя разказ, но той предизвика в мен само смях, не омраза. За това дали има нужда от църквата, може да поспорим с теб. Слабостта, Куш, се лекува или със смелост, или с лъжи, но първото лекарство има твърде висока цена, а и слабите хора не задават много въпроси.
    Само да поясня - и аз съм атеист. Поздрави и весели празници.
  • Много добре написано и увлекателно. Кефи ме, понеже не ми омръзва да чета, бързо и съществено пишеш, и ме завлича.. Иначе случката е отвратителна и ако аз бях на теб сигурно щях да запаля и черквата. Иначе самият аз съм силно вярващ но без попове и без църкви, та в крайна сметка, какво общо има Христос, с тези причинили ти тази гадост в детските години. Поздрави!
  • Мерси, Ади! Моят стил е "хулигански" и е добре познат на другото място.
  • Всеки има право да бъде какъвто си иска без да пречи на другите и без да ги потиска- цитат е от песен, за съжаление не си спомням кой я изпълнява. Радвам се, че се появи тук, с блоговете не ми се занимава, а и не намирам толкова свободно време.
  • Лина, много точно го каза "...а защо си останал".
    Като по-големичък почетох доста от "свещините" книги и мога да кажа уверено, че по гнусни сюжети няма в никоя друга литература. Това обяснява нещата, нали?
  • Готин разказ! Извън темата, колкото да се включа и аз в дружната приказка: не е важно как си станал еди-какъв- си, важното е защо си останал такъв. Както и да е! Моите почитания за работата със словото.
    Весели празници
  • Ако оставим настрана "религиозния въпрос", на попа толкова му бил акъла. Голямо дете не е нужно да се съблича чисто голо, може да се съблече до кръста. Ама попска му работа, малоумна в случая. А твоят стил на писане си го бива и прочетох с удоволствие. Но вече си държа здраво чашата с кафето като те чета!
  • Стила ти ми харесва! Хич не те плаши да "лъснеш" както се полага!
    Мен ме кръстиха наскоро! Е, не ме съблякоха гола, иначе честна комсомолска, щях да се изтипосам тук в разказ
  • Благодаря за обширните и интересни коментари!
    Снежана, аз наистина не виждам никакъв смисъл от религиите в съвремието. Те са рудиментарен орган на човешкото съзнание, също както апендикса на човешкото тяло. Ще ти цитирам един коментар от колега в блог. бг на същия пост.

    30. apostapostoloff - Религията е най- добре организираното мошеничество
    24.12 18:14

    в историята на човечеството, а църквата е акционерно дружество за експлоатация на човешката глупост.

    Намам какво да добавя.


    Викторе, нека сме наясно. Макар много хора де се опитват да се измъкнат с витиеватия лаф "едно е вярата, друго е религиозността", истината е че църквата не признава подобно разделение. Така че "вярата" е вяра в Господ и нищо друго. Останалото си е чисто лицемерие. За останалите ми възгледи, виж по-горе.

    Весела Нова година и на двама ви а и на всички от тоя сайт, в който съм новобранец !
  • Куш, чудесен разказ. Забавен, смешен. Накара ме да си спомня детството. Аз също бях палаво дете, което не се гордее много, много с лудориите си. Нямах си село, но и в София могат да се извършат подвизи заради които трябва да се криеш от Налитуша на Боюша /мама/ на тавана или в шкафа.
    Що се отнася до религията, мисля си,че едва ли има достатъчно образован и умен човек, който да приема на сериозно християнството като източник на научно познаване на света.Но същият този умен и образован, ако е и мислещ едва ли ще приеме безрезервно Дарвин и неговото учение./От амебата до Айнщайн/
    Друг е въпросът, че различните религии определят норми,които не винаги се спазват и най-често ги нарушават самите божиите служители.Точно от норми се нуждае тълпата хора, за да бъде тази тълпа - ОБЩЕСТВО.Въпрос на коментар е дали религиите не трябва да се обновяват, според промените в света. Според мен нашето православие е най- закостенялото от всички разклонения на християнството.
    Куш, атеист значи безбожник, но всеки вярва в нещо.Един вярва в Бога, друг в създателя, трети във всемогъщата Партия водителка , някой в Шефа-бог от когото ти зависи заплатата.Да продължавам ли? И щом вярват, значи не са атеисти. Нали?
    И въпреки, че си заклет атеист , ти желая Весели празници!
  • Ти както и моя приятел Грег, който се е напатил като дете, от баптистите в Кентъки сте дълбоко вярващи атеисти Вие фанатично мразите религията и с цялата си душа сте отдадени на атеизма. По душа сте проповедници, което при Грег се обяснява с това, че той произхожда от род на пастори. Чудя се дали и ти имаш попове и в твоя род. Вярата е силна в тебе. Няма значение, че е вяра в атеизма. Харесах много разказа ти. Неписан е с вещина и от сърце!
    PS. Обикновенно пиша коментарите си без да преглеждам коментираното преди мен. След, като пуснах този коментар се изненадах приятно от отговора ти на Дон, който потвърждава, че съм те усетил правилно. Дон може би не е имал възможност досега да се запознае с вярващи атеисти, тъй като християнството в България поне през последните седемдесет години не е налагано със сила. Твоя случай е изключителен с това, че се е наложило да те кръщават на по голяма възраст.
  • Беше, Димо, беше. Сега всичко ми е фалшиво, от храната до лицемерната набожност.
  • Браво! Рядко чета проза, но този разказ прочетох с удоволствие и не само прочетох - върнах се около 35 години назад - с карането на колело "под рамка" с върбовата свирка ( само да допълня автора, че най-добре стават свирките, когато върбата си пуска "мазгата"дините, реката... абе...то картината от онези години беше като щампована - цялата ни родина си беше една картинка
    Поздрави.
  • Бъчваров, неверието не е точната дума. Аз съм силно вярващ човек. Много силно вярвам, че няма богове и богини и човек трябва да разчита единствено на знанията и труда си.
  • Прочетох с удоволствие, много приятен увличащ стил! Оценявам и куража да се публикува точно в тези времена на религиозна суетня, а също и откровеността ти. И макар да съм напълно съгласен с последното изречение, учуден съм от обета, който си дал да мразиш поповете. Не ми се връзва с концепцията на атеизма.
    Както и да е. Да не навираме "неверието" си в очите на хората тъкмо на Бъдни вечер. Ще си изпатим Весели празници ти пожелавам!
Предложения
: ??:??