24 dic 2013, 13:52

Как станах атеист

  Prosa » De humor
1.4K 0 22
3 мин за четене

 

 

 

 


Как станах атеист


      Случва се така, че незначителни наглед събития могат да преобърнат живота на човека на 180 градуса. Примерно, един познат стана най-големият демократ не за друго, а защото жена му в миналото кръшкала с партийния секретар на НарМаг. А комшията от "първия" и досега смята дините за отровни, защото пъдаря май му направил нещо... (така разправят).
      Най-черната страница в моя живот се отвори седмица преди да започна втори клас и в навечерието на осмата ми годишнина. Както повечето деца и аз прекарвах лятната ваканция на село. Ходех на два метра кокили и спокойно си сядах по дуварите. Абе вие знаете ли какво е да ти отчупят комат от димящия още хляб, да ти го поръсят с олио и червен пипер. Това е по-вкусно и от всички гурмета на света. Честна пионерска! Свирка от върба знаете ли как се прави, м? Отрязваш една пръчка, дебела колкото показалец, дълга десетина сантиметра. После и завърташ едно кръгче с чекията и измъкваш кората. Отдолу правиш нарези, връщаш кората обратно и надуваш. Свири, като реферска свирка, даже можеш да си направиш с различни тонове. Нощем за дини. Денем по реката. Карах и колелото на дядо "под рамка", защото беше мъжко и не стигах до седалката. Ще вметна само, че вече бяхме наясно и със сексуалната революция (на теория де) и поиграйвахме на "чичо доктор", но да не влизам в подробности. Кой беше тартора. Е, как кой?! Айде сега въпроси! Винаги съм имал необуздана фантазия и организаторски способности, защото съм зодия Дева, както разбрах по-късно. И така, карам си аз живота почти като цар, но усещам по някое време, че тъмни облаци започват да се събират на хоризонта. Майка ми и баба ми нещо се увъртат около мене и си шушукат подозрително, ама и аз да не съм вчерашен. Приготвих си партизанската квартира на тавана на зимника. Сложих си в едно гърне сирене, хляб и "сушено" и зачаках да видя от къде ще излезе заека. Миналата година пак ми правиха завера, но аз ги усетих навреме и се евакуирах на тавана. Изкарах почти два дена и се предадох чак когато обещаха да не ме бият.
       Работата стана свръхсъмнителна като взеха да пристигат роднините от Варна. Казвал ли съм ви? Майка ми са четири сестри и двама братя. Можете да си представите каква сюрия от братовчеди и братовчедки имам и всичките по-големи от мене, защото майка ми е изтърсака и най-късно се е омъжила. И всичките тия подигравчии ме гледат едно дяволито, направо смут. Пробвах да изкопча информация със всякакви хитрини, но говедата мълчат като неми. Легнах си с мрачни предчувствия и заспах чак към сутринта. След закуска ме издокараха като за селския сбор и ме поведоха с обяснението, че днес за мен щяло да има голям празник. Като тръгнахме към църквата (на сто метра от нас) всичко ми светна със страшна сила. Пак са намислили да ме кръщават. Досега с кански писъци и дърпане успявах да предотвратя това насилие, но тоя път ескортът беше плътен, а бягството невъзможно. Нещо в мен като че ли се пречупи.              Примирих се и поех към своята Голгота. Унижението на което бях подложен е неописуемо и е оставило дълбока рана в съзнанието ми. Бях съблечен гол. Папаза ме шльопна в едно ламаринено корито, поставено на два стола и пълно с ледена вода. Не издадох и звук. Само незнайно защо пишката ми щръкна за голяма радост на кибиците. Попа ме шляпна, уж да падне, но тя си стоеше вирната, като символ на мълчаливия ми протест. Тогава отчето реши да ме обърне с гръб към тълпата, но аз предпочетох да стоя анфас, по-добре отколкото да ми гледат задника. Нататък не помня. Припаднал съм от студ и притеснение. Свестил съм се чак след доста време. Всички се изпоплашили. Викали фелдшера. Разтривали ме с ракия и почти ме оплакали. 
       И наистина, с мен нещо се беше случило, но не здравословно и не защото бях един насила покръстен християнин, а защото за пръв път осъзнах какво нещо е насилието, унижението, страданието и срамът. За пръв път тогава почувствах омраза и жажда за отмъщение. 
     
    Вечерта, преди да замина за града, се заклех да мразя поповете до края на живота си и подпечатах клетвата си като изпочупих всички прозорци на църквата. Това е случката, която роди един от най-убедените атеисти в блог.бг. По късно изчетох купища религиозна литература, за де се убедя, че съм бил прав. И да, прав съм бил!!! "Религията е рак на съзнанието", глупост на глупостите и враг на човечеството.



Кушел

        http://kushel.blog.bg/drugi/2012/09/16/kak-stanah-ateist-shegovit-razkaz.1000389            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Куш Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йероманох, вероятно теб религията ти помага да се събереш. Халал да ти е.
  • Първо да кажа, че харесвам псевдонима ти. Навява на "къшмер", една дума често ползвана от дядо и баба в същото онова село под велосипедната рамка и върбовата мъзга. Филията с олио и шарена сол ѝ викахме цигански комат. А реките бяха пълни с байковец и мряна.

    Идилия. А дали е така?

    Старците гасеха с ракия неосъществените си амбиции и стремежи, а кълненето на бабичките още може да се чуе из пустите мегдани. Дечурлигата избягаха в градовете, пилците се разбягаха, а магарето умря от шуга.

    До тук с идилията в бедните селца, по-скоро некрополи на някога веселия бит и непретенциозна култура.

    Инак не съм атеист. И не вярвам. Безверник някакъв с претенции за съвременен човек, на който му липсват опорните точки на живота и е обречен на хаотично разпиляване.

    Поздрави за стила!
  • Веско, като пусна нещо, ще те дам линк като коментар на последния ти постинг. После ти сам ще решиш да си направиш блог там. Повечето които постват в Откровения имат блогове и там.
  • Разбира се, че можеш да ги пуснеш в блог бг, незнам как става там, отделен блог ли как.. /Веско Евгениев- Lebovski/
  • Кофтито в тоя сайт е, че не можеш да отговориш индивидуално на всички.

    Лебовски, попитах дали мога да пусна твои неща в блог.бг. Там ще те прочетат хиляди хора. Намирам твоите неща за много талантливи и забавни.

    Николай, признавам само трудния начин.

    Никифоров, смущава ме само това, че освен съставителите на евангелията, които съвсем не са от учениците но ХР. никой съвременен историк не е написал и дума по въпроса. А да вярваш на св.книги си е наивно, откъдето и да го погледнеш.

    Чо, случилото се с твоя добър познат си има име. Нарича се "стокхолмски синдром". Шегувам се.

    Весела Нова година на всички, които наминаха.!!!

    След малко ще пусна една убийствена история, изключително подходяща за времето преди Нова година. Дано редакторите се задействат по-бързо.

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...