Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В нашето семейство сестра ми беше гения. Още от ранна детска възраст тя рисуваше невероятни картини и портрети на свои съученици или учители, ей така, само защото и е скучно в час. Никога не съм си помисляла в годините, че мога да се отдам на подобна страст. Но съдбата или Бог решиха друго за мен.
Бяха минали две години от смъртта на малкия ми син и аз за пореден път се наканих да отида при Милка – екстрасенс - контактьор от едно Павликенско село. Още от първата ни среща усетих, как чрез нея успявам да се свържа с душата на детето си. Знаех го не с разума, а сензитивно. Ставаше ми уютно и топло, сякаш светлина ме обливаше. През тялото ми преминаваха тръпки, които за мен винаги са гаранция за и ...